„Човек се оплаква, че няма обувки, докато не срещне някой, който няма крака."
Разбира се, че ще се оплаквам, че нямам обувки. Не точно, че нямам, все пак в гардероба ми има два-три чифта ботуши и един куп летни обувки, но все пак, онези, които видях на стъклената витрина са неповторими. Толкова иска ...

Ще те позная с душата си
Знам, че в този необятен свят, някъде те има,
някъде бродиш в пространството
и мисълта ти е устремена към мен...
Знам, че те виждам и ти говоря в мечтите си, ...

Минало незабравено си ти!
Минало, от което много ме боли.
Още помня твоите очи,
още в сънищата се промъкваш ти.
Минало незабравено си ти! ...

Непипнат кокал. Пълна е чинията.
Прогнозите. Изобщо не ми дремят!
Една калинка с точка е индийка.
И кучето го няма. Като тебе.
Линейна перспектива за очите. ...

"Klavier"
Sie sagen zu mir
schließ auf diese Tür
die Neugier wird zum Schrei
was wohl dahinter sei ...

„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...

>>> Вибрират
>>> името
>>> и мисълта ти
>>> около
>>> и в мен. ...

Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...

Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...

Защо мъжете, които твърдят,
че ме обичат и в любов ми се вричат
не искат те за мене да се борят?
Нима не виждат, че под привидната ми сила
се крие нежно, крехко цвете? ...

Върви, напред по тъмната пътека
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.
Все някой трябва пръв да тръгне ...

Погледни ме.
Усмихни се.
Може би ти е за последно...
Аз си отивам...
Сърцето ме боли, ...

Пътеката към вечността огряна,
посипана е със стъкла.
Душата в полет към безкрая
пак търси малко топлина.
Светът превръща се в пустиня, ...

Аз ще те помня... теб и твоето достойнство...
Ще помня колко бе трудно да те спечеля...
да те накарам да признаеш коя съм...
Бях мисъл, преминала през теб,
бях чувство, докоснало сърцето ти... ...

Какво си, любов?
Неземна стихия -
ураган от чувства,
торнадо от страст.
Какво си, любов? ...

Ето те, намерих те...
Търсих те толкова дълго... И на толкова много места. Потърсих те дори там, където хората отдавна не са се сещали да поглеждат - вътре в себе си. Обиколих Света, преминах границите... направих Всичко! А ти си било винаги с мен, вътре в сърцето ми.
Здравей, Огледало на Истината! ...

С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.
Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.
Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.
Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.
Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон ...

Две смъртно ранени души
бродят вече сами...
Любовта ги свърза...
гордостта ги раздели...
От сърцата им се стичат кървави сълзи... ...

‘'Несправедливо обвинен''
Кой от двамата не спазва правилата?
Я си помисли добре преди да отговориш.
Изглежда, че някой нарушава играта
и веднага след това започваш с мен да спориш. ...

Тринадесет пъти изпитах болката от
брадви, ножове, мечове и саби...
Нашите братя са ги удряли от завист!
Пишат в учебниците - умирали,
млади, стари... ...

И пак към тебе ще погледна,
ще видя в твоите очи
eдна умираща искра последна
oт любовта ни - аз и ти.
Ще видя спомена за време, ...

Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...

Догаря нашата любовна клада,
посипана от утринна роса,
а вятър шепне тъжната балада -
написана от времето - съдба.
Притихнали поглеждаме зората, ...

Писна ми просто така да живея -
сред толкова сълзи, сред толкоз тъга,
за мъничко радост сърцето копнее,
а не за такава черна съдба...
Парцалени кукли сме, ...

Откраднах от времето,
а с него и теб.
За няколко мига наслада,
а после -
Ти - натам, ...

прозиращи мозъци
с безгръбначни изкривявания
стремително се вплитат
в студенеещата
вечност ...

Глухи стъпки в мрака... глухи...
Стъпва тежко и накриво... тежко...
Мислите му май дрънчат... мислите му кухи...
Но поне добряк е... със сърце горещо.
"Виж го, мамо, виж го! - вика малкото момиче ...

Почти цинично
Пустият му сърбел
чувства го наричат.
Бързат да се чукат,
а след туй обичат.

Липсва ми твоята близост
липсва ми нощем дъхът
искам отново да виждам
и докосвам аз твоята плът
Но ласки да моля не мога ...

Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло ...