Болка
Животът отново коварно ме ритна,
боли, но болката ми казва, че съм жив
и всяка рана ми е скъпа и свидна,
всеки белег ме прави щастлив. ...

Нека си поговорим! Да си поговорим за истината и лъжата, за любовта и за омразата, за приятелството и предателството, за честността и лицемерието!
Сега стоим двама, един срещу друг, но само аз говоря. Защо мълчиш? Нима се чувстваш виновен? Нима съжаляваш? Виждам, че нещо терзае душата ти. Говори! До ...

не един много са
моментите на казване
между редовете на деня
може би няма свършване
както и начало ...

Колко изгреви ще срещнем,
колко залези - изпратим,
вкопчени със страст гореща
във живота смешно кратък?...
А звездите ще ни светят - ...

Очаква те трънлив и дълъг път
до острова, на който вдишвам буря...
Ще те боли понякога до смърт...
Върви напред, ако гласа ми чуваш.
Удавница брегът ме приюти. ...

на моя съпруг Георги
за 29 години мирно съвместно съществуване
Ще имам шанс... защото съм със теб
и ме допусна... нежно... в своите покои,
там... за избрани само... под небето... ...

Посвещавам го на Д.
Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди. ...

Повярвайте ми, искам тишина.
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Денят ми е една поредна роля...
В чувствата си искам да съм чист. ...

Мъртви половини
Стяга примка за душата
с адска сила дяволът рогат.
Вулкан от черни птици изревава,
кръвта вля се във вечен кръговрат. ...

Кама
Бе най-обикновена юлска събота. Както всяка друга такава, той дойде в 11 часа у тях. Двамата изпиха по кафе и започнаха да обсъждат плановете си за деня. Искаха нещо по-интересно, искаха да бъдат само двамата, сами. Единодушно решиха да тръгнат нанякъде без посока и да се настанят в първата гор ...

Тръгна си, а аз останах
и сякаш животът те скри.
И може би не ми е писано
да те следя с похотливи очи...
А може би просто греша... ...

Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозорец ...

Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,
в мен нарастват хиляди валежи.
Изчезват всичките надежди,
умират моите копнежи.
Студено е навън сега, ...

Колко тихо беше в онзи ден. Нямаше кой да се опълчи на тишината и тя беше разположила огромното си седалище над света. Хората мечтаят за тишината, защото не я познават. Когато е пълна, може да смаже човек.
Само вятърът шептеше нещо. Нали го знаете, той е луд и си говори сам. Пълзеше по пустите улици ...

Ще се върна в тиха вечер.
С себе си ще те завия.
Като нежен, летен вятър
ще целуна твойта шия.
Ще прегръщам. Ще обичам. ...

Сама съм. Имах до стрехата
вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.
А тишината иска да се пръсне - ...

Всеки е израснал със своите герои и идоли за подражание, били те карикатури от шарен комикс или реални личности от шоубизнеса и спорта. Всеки от тези герои носи маска, била тя видима или не и ние взимаме тази чужда маска и я превръщаме в наша самоличност. Криейки се от света, сякаш се срамуваме от н ...

Като сезоните тъй различни сме,
и толкова различно обичаме...
Съдбата ни събра...
И повярвай ми -
само Тя ще ни раздели! ...

Това е една песничка, която написах за един от най-добрите си приятели... на който му откриха рак на кръвта... Текста, изпълнението и инструментала са мои, аранжимента на китарата е на китариста на моята група - Димитър Стоянов.

Сладка
Погледът ми в твоя се изгуби...
не, не казвай нищо!
Това са само думи... думи...!
Дланите ти в моите потъват... ...

ГРАФОМАНЪТ ГЪДЬО
Разказ за половин час. Кой може да напише разказ за половин час? Може би един графоман. Аз имам точно половин час, за да напиша един скапан разказ, за живота на един тъп графоман, който има претенции за стойностен писател. По този начин експериментирам с бързото си писане и бавния с ...

>> Смълчаха се птиците.
>> В шубрака вятърът се скри,
>> цветята бавно
>> сведоха глави.
>> Иззад облак чер ...

Втурна се като луд! Какво ли се е случило, та той никога не се прибира по това време?!
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И д ...

От колко време искам това да чуя,
а сега всеки звук спирам,
глава отвръщам, но устните ми пак са в твоите,
искам да избягам, но те не ми дават.
И със затворени очи пак в тебе гледам. ...

Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето ...

ПОСЛЕДНА СМЪРТ
Минаха два дена без теб и сякаш нещо в мен се загуби...
Когато се обърнах назад във времето, разбрах, че са два месеца.
Твоите думи оживяха във сърцето, а душата ми вече беше мъртва.
Съживи я... моля те... с твоите красиви очи... ...