Стръмните склонове
ми изглеждат полегати,
когато стигнах на
отсрешния връх.
Коликционирам спомени ...

Нарочна среща след години.
Градът познат е от преди.
Седим във кафенето шумно.
Неловко е в началото. Мълчим.
Разказваш после патилата си - ...

***
Да чуваш всички чукове,
които бият във нощта.
Ти, властелинът на деня
сега трепериш като вятър. ...

Какво ми даде ти, любов,
даде ми само болка и гняв.
Какво ми отне, моя любов -
чувства и емоции изпепеляващи!
Боли ме, любов, за това, че ми отне ...

И мислех, че знаех...
и ръцете протягах...
да покажа, разкажа...
за чувствата сластни и страстни.
Но никой не разбра... ...

Учителят трябва да бъде търпелив като вол,
добър като агне и телесно здрав като
битолски просяк.
Хр. Ботев
Не е лесно да бъдеш учител ...

Не ми спестявай нищо,
вълшебнико - Живот!
Аз искам да опитам
горчив и сладък плод.
Да плача и се смея, ...

> Голгота
>
> следвай ме!
>
> ...

Не ме погубвай...
С мълчание във мен крещиш
и реят се във мрака птици...
с ръце рисувах своя щит -
не ме погубвай... своята царица... ...

От лудите се учих да се смея,
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,
но не и грешен...
Когато от амвона в парламента ...

По-добре късно
Признанието в любов може да те накара да се усмихнеш, да влее смисъл на съществуването ти, да оцвети света в розово. То сякаш рисува в душата ти слънца и пъстри цветя. Но може би всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си едно "обичам те", което е разкъсало сърцето му на милион парч ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Че не съм от този свят,
сърцето ми шепти. ...

Сватбата
Войн Петков Баятурски продължаваше да обработва с ожесточено усърдие земята си, като не се мешаше много-много в политиката.
Ристода Клингов, който му бе комшия по парцел в Черниче и само една улица ги делеше, му бе рекъл в деня, когато бе тръгнал за Брежани и бе арестуван в Ракитна, заради ...

Такава съм докрай
Още младо е сърцето,
още млада е душата,
има пламък във очите
и ще тлее той до края! ...

Потокът на мисълта
Потокът на мисълта засия в блестяща светлина и се понесе смело напред по непредсказуемите пътища! Заскача весело по склоновете на живота с надеждата да го озари в сиянието си и да го направи поне мъничко по-добър!
Светлината на мисълта бе пълна с енергия, която в своя екстаз се пр ...

Усмихвам
се тягостно
мислено
пагубно
вехнещо ...

Защо да съм красива,
когато твоите очи
няма да ме видят.
Защо да съм щаслива,
когато твоята душа ...

Когато наранен плодът е,
по сладък после става.
Неволно чудо.
А ние все се пазим
от връхлетелите любови, ...

Сещаш ли се за мен понякога?
Понякога, не непрестанно.
Спомняш ли си как съм те чакала?
Че ме няма не е ли странно?
Понякога ти не сънуваш ли ...

Студени вече са сърцата,
а до скоро бяха неразделни.
Помежду им тишината
пропасти разтваря безпределни.
Заглъхна веселият смях ...

Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...

Любов... Не бе една. Те много са - различни
и никога не тръгват си сами.
Крещиш им "сбогом", пъдиш ги прилично
и пак остават. А пък то боли...
При мен дойде, а него пощади, ...

* * *
Избеляха очите ми от гледане в пустото,
годините потекоха по бедрата ми,
един живот на гребена - в лустрото,
пулсира като вена в ръката ми... ...

Обикнах силно един индивид...
Майка му ме мрази;
Ревността му ме погази,
А чувствата ми изчезнаха към този индивид.
Злобата му се засили, ...

Ах, как те исках само за мен
и всяка вечер с надежда заспивах,
вярвах - ще дойде и нашият ден
и винаги насън се усмихвах.
Но всичко сън прозрачен беше... ...

Геврек&Матю Матеец
Спестовни чувства
- Спести ми любов и надежда,
спести ми ласки и нежност -
спести ми, спести... ...

~евентуалности~
~
увлечението по събличането
доказва че
обличането не е развлечение ...

Защото вече всеки ден се чувствам зле
и няма кой дъжда в очите ми да спре.
Защото да опитваш всеки ден е трудно
и все по-трудно става и нищо никога не се оправя...
Защото искам да се смея, ...

И черните звезди са като хората....
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого... ...

Макове
Зеленее полето, буйно море,
греят капки алени красиво,
полюшва се тихо, тихо морава,
усмихва се макът ярко, щастливо... ...

Вали навън сега
и мрак е в моята душа,
аз копнея да си тук - до мен,
с теб се чувствам прероден,
но няма те, уви, ...

Сезони
Ти беше като летен ден
по средата на ноември.
И държеше мислите във плен
чак до края на декември ...

Небето е изцъклено от студ.
А облаците. Чаша вино.
Отпивам глътка. Пиша стих.
Въздишат чувства от комина.
А бе денят, изпълнен - с теб. ...