БАНАЛНА РАЗВРЪЗКА
Тази нощ някой дойде в моя сън.
Беше вълшебник -
събудих се млада, красива и дръзка.
После за работа бързах, ...

От чудене сега какво да правя
опитвам се да пиша стихове.
Не толкова тук мъдрост да оставя,
а да излея своите страхове.
По-лесно ми е да анализирам ...

Той ми разказа
за първата птица.
На разсъмване...
След миг тишина,
в клоните - тържество. ...

Когато призори апостоли се бесят,
земята осквернена тихо плаче.
И призракът на отлежалите им кърви
студено вие сред палачите.
Когато призори апостоли се бесят, ...

Уморих се от толкова думи.
От молби с удивителен знак.
От стрелби със словесни куршуми
и победи над тъмния враг.
Уморих се от бъдеще светло, ...

Животът всеки ден ни дава нови уроци. Урокът, който последно научих, беше, че любовта е непринудено чувство и че любов не можеш да дадеш, нито да вземеш на сила.
Беше топла лятна вечер... Стоях сама и замислена, гледайки звездите, когато неочаквано се появи той. Дойде от нищото, както си и отиде. В ...

Изневяра
Песента на вятъра на чайките в небето
шепти тайната легенда на морето.
И от безкрая тих долита глас
и ни подчинява на неговата власт. ...

Плувам в басейн с мъгла,
тичам сама, паля и бягам...
Това няма как да го спра,
чужда вина, сякаш пропадам...
Не мога и да продължа, ...

Alfie
Ooooo deary me,
My little brother's in his bedroom smoking weed,
I tell him he should get up cos it's nearly half past three
He can't be bothered cos he's high on THC. ...

Помолих вятъра да ме разпръсне,
по устните ти блясък да остана
и всяко чувство да те гали,
в сърцето ти искрици да запали.
Помолих слънцето да спре. ...

NANA - ONE SECOND
One second in my life is passing me by
one second's passing by like a bird in the sky
god let me know will I live or will I die
and if I have to go I wanna go with a smile ...

Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...

Майчице, прости ми за грешките и сълзите.
Прости ми пак... за мечтите…
Исках просто да сбъдна твоите сънища наяве.
Майчице, прости… прости, че имах грешни стъпки.
Напътстваше ме ти винаги... Показваше ми пътя златен. ...

Съмва се и блика светлина,
огрява ме и знам, това си ти,
оставила следа в душата ми.
Съмва се и блика светлина
и аз не знам... колко много топлина. ...

Когато из кръвта ми се разхождаш,
когато във сърцето ми туптиш,
когато споменът за Теб пробожда
с любовна сила моите гърди.
Когато ми се иска да те имам, ...

somewhere by the sea...

Защо си тръгна ти от мен, защо сърцето ми разби?
Тръгна и ми каза ''искам да останем приятели добри''!
Сърцето ми се разтуптя и падна на бузата сълза!
Мечтите ми в миг угаснаха и пропадна в бездна моята душа.
Счупи се на малки стъкълца, разби се моята мечта и пак намразих любовта. ...

За жените, казват, кучки сме били...
Докрай да се раздаваме, не можем.
И никой мъж не може да ни устои,
щом чара си във действие приложим.
Били сме лоши, даже безсърдечни. ...

И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...

Роза
Прокълната роза,
откъсната от прокълната ръка.
Отровни черни бодли защитаваха тази прокълната красота.
Ярко червена кръв се сливаше ...

Все някога ще ти се случа, мон ами -
по шията ти ще препърхат устни,
къдрицата-усойница ще пропълзи
и меки пръстчета ще те отпуснат.
Резците ми, мон шер, над тупкащата вена, ...

Наведох се и те докоснах.
Съживих те, като хартия.
Плъзнах се по тялото ти.
Нарисувах те, като дъга.
Открих скритата следа. ...

Първият учебен ден пристига
с тетрадка и учебник в ръка,
хайде, край на пролетната ни
игра.
Ето тука вече ще се трудим, ...

Мислещият човек в XXl век – мит или реалност?
В историята на човечеството винаги е имало хора с блестящи идеи и работещ ум и такива, които предпочитат да не се напрягат излишно. Кой вид доминира днес?
Динамичното ежедневие, всекидневния стрес и напредъка на технологията все повече и повече пречат на ...

И търся аз Адам...
От камъни и клони построих си
шатра - като в каменната ера,
по средата клада подредих си
и търся аз Адам - къде да го намеря?... ...

Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...

СБОГУВАНЕ С ТАТКО
С баща си вчера се сбогувах,
простих му, че отиде надалече.
Но с него нещо мое отпътува
и двамата не ще ги видя вече. ...

ОпАрена -
отново -
в тъмното се лутам.
Време е за усмирителната риза.
И почти съм стигнала ръкавите - ...

Ти знаеш ли как боли от любовта,
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?
Крещял ли си от мъката събрана, ...

Времето ме тегли. Като вакуум.
В студена безразличност ме души.
Да тръгна ли? Дали да чакам?
Ще грейне ли? Дали ще дойдеш ти?
С препълнени от обич шепи, ...

Колко обич разпръснах в живота си,
уморих се от толкоз разлъки!
Днес сърцето ми празно, самотно е...
Липсва в него любовна магия!
Тъжно, голо, ужасно, сиротно е... ...

Да бъдеш птица... да докосваш безкрая със своеволния си полет...
Да бъдеш себе си, да всяваш навред надежда, без да грешиш...
Да се наслаждаваш на дълбоките синева, необятни с поглед...
Да усещаш истината на живота - удоволствието да летиш...