Просто едно откровение
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме пок ...

В нощта студена пак сме двама,
усещам мириса на хладна влага,
тишината в мрака ме докосва,
блясъкът в очите ти ме омагьосва.
Страхувам се да не те изгубя, ...

Преди да кажа
колко ми е тежко,
се изкушавам
просто да мълча.
Да бъдеш слаб ...

„Интересът клати феса." Вулгарно звучи, но е истина. Сблъсък на интереси има както във всяко семейство, така и между държавите (във всеки един период от историята). Какво е интерес? Това е блян, проекция на осъществената мечта в близко или далечно бъдеще... Да, но желанията могат да убиват, особено, ...

Аз не мога до теб да се будя,
да ти правя кафе рано сутрин
и с тебе да пия кафето си...
Аз не мога да те изпращам
преди работа - до вратата ...

Понякога попадам в дупка. Имам чувството, че съм съвсем сама и че никой не ме разбира. Оплитам се в безкрайни самосъжаления и негодувание срещу "несправедливия" живот. Ей такива, обикновени неща, като: как все аз съм прецакана и как всичко лошо на мен се случва. Попадали ли сте в такава дупка?
А меч ...

От безумно желание... цяла изгарям...
Искам... властно гръдта ми да разголиш...
Като чудна книга... пред теб се отварям...
Да ме любиш божествено... сега аз те моля...
Плътта ми... за твоите ласки жадува... ...

най-доброто нещо което можеш да направиш
е да си поръчаш личен астролог
да ти казва че
Транзитния ти период
започва от утре ...

Последен...
И може би от минали години,
и може би от минали лета,
ти пак при мен си - докосни ме,
да бъда жива с твойта топлина!... ...

Потропва есенният дъжд по капчука,
плаче натъжено моминско сърце,
само останало, пътят му наслука,
от живота му отиде си едно момче.
А беше лято, преливащо от обич, ...

Ела до мен... седни! Усмихнат!
Да, след толкова години...
усещаш - очите ми, не те забравят.
Учудено не гледай... просто, остани!
Ела... изслушай ме, и... ...

Късче завръщане
Вали дъждът.
Пълни кладенци тъга
в очите ми.
Вали снегът. ...

От нищото
Преминават през мен урагани и бури,
оцелявам сред интриги и хули...
Изтърпявам плесници и грубости
от живота мъдър и суров... ...

Празнувам уморена
самотата си безкрайна,
безнадеждна и унила съм,
но няма да престана
да се боря като птица ...

Изстина отново вечерята
и свещите вече догарят.
Къде си, без тебе постелята
безпощадно като жар ме изгаря.
А бяха други времена, ...

Има те... И е топло кафето сутрешно,
като морски полъх от фантазии струпани
и полепнали по рибарски лодки на разсъмване,
от сложни житейски драми не помръкнали...
Свят... започващ във един неделен празник, ...

Там, оковани в лед и снегове,
заспиват зимния си сън
внезапно опустели брегове,
където стъпките преследват се със звън.
Там вятърът единствен се отбива - ...

Защо си влязъл в сънищата ми измислени,
какво си мислиш още -
че те чакам там?!...
Потъпкал красотата ми измислена,
какво ти сторих? ...

Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.
Умирам
крещя, ...

Приятелю добър, помни
усмихвай се, макар да те боли.
Знам, тежка е любовната раздяла
и на много хора от нея е косата побеляла.
Но животът продължава, ...

Твоето отхвърляне,
твоят поглед апатичен
бавно ме убива.
Започваш от дробовете,
пронизваш ги, ...

Известно време след оная история, когато без мое знание бях включен в популярния проект за удължаване на мъжкия полов орган, се наложи да бягам от доброжелатели.
Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист ...

Трудно е, всичко е спомени.
Думи неказани, скрити...
Трудно сълзи неотронени
могат да бъдат изтрити...
Трудно е, с тебе си тръгваме. ...

ЛЕГЕНДА ЗА БОЯНСКИЯ ВОДОПАД
Старинна легенда нашепва гората
за рицар безстрашен и смел като лъв.
В огнени битки калил си ръката,
щом рогът отекнел - бил винаги пръв. ...

Шептиш ми тихо, но горещо,
отпиваш глътка черен чай,
денят отлита неуспешно,
но ние сме във своя рай.
Говориш ми за онзи спомен, ...

Не казвай, че ме обичаш
и че в мен се само вричаш,
любовта е знай, загадка,
заблуда - омая сладка.
Гнездо тя във сърцето свива, ...

Припкат две деца
по безкрайните поля,
хванати за ръка
и с песен на уста.
Скачат и бягат те, ...

След поредната стъпка назад стоя сама в тъжната стая, потънала в мисли и задавайки си безброй въпроси.
Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
Как да се справим с тях?
И има ли граница всичко това? ...

Мръсно е навън, мокро е навън.
Улиците кални, пълни ми пустеят.
Мрачно е навън, тъжно е навън.
Хората умислено, забързано живеят.
Клаксони пищят, бебета крещят, ...

Вървях сама в тъмния и мрачен коридор в запустялата сграда, за която всички говореха, че била обитавана от призраци. Аз, естествена не им вярвах и реших да отида и да се убедя сама. А и все пак това бяха само призраци - нямаше какво толкова да ми сторят. Вървях сама в къщата и слушах System of a dow ...

Изключително изтощително е да говориш с някой, който разбира какво му казваш.
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...

Аз пак те търся. Чувствата връхлитат.
Цветята във градината са малко.
В златиста есен птиците отлитат.
Намерихме любов, а плачем. Жалко...
Тъгата ти пак искам да погаля, ...

Когато видях кафявите ти очи
Ме обзеха куп красиви мечти
Да тичаме заедно из планината
Да обиколим с теб Земята
Когато помирисах твоите коси ...

> Мъдря днес един въпрос.
> Житейската си истина желая да открия.
> Откъде в живота ще ми дойде коз,
> та да бъда аз щастлива,
> ...

отсъстващ
ти си винаги отсъстващ
във сънищата ми
във думите
отдавна вече няма те ...