Не зная къде и как се случи...
люлях се на кораб в платната,
а някъде глас заскрибучи...
Обичам те... аста маняна...
С искрица нощта ме покрива, ...

Време за Жътва.
Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя!
Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. ...

I. Себеизлъчване
И ние по пътеки бездънни,
търсим своето себеизлъчване,
но в гората мрачна
като хищници се избиваме. ...

Изгубих се в гората на живота.
Няма път, нито пътечка,
само дървета, храсти и бурени.
Сама съм! Никой няма до мен!
Никой! ...

"на себе си"
Боли ме - от какво не ще да кажа.
С болката си ще остана сам.
На никого аз няма да разкажа -
сълзите ще преглътна, знам. ...

Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз... ...

Толкова силно те жадувам,
(че готова съм лудост да направя)
понякога си мисля, че сънувам
искам, но не мога аз да те забравя.
Ти си с нея и това ме подлудява ...

Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...

Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...

Този, когото обичам,
е винаги нещо особено.
Този, заради когото се отричам
от всичките си мили спомени.
Този, който до мене ...

Защо изведнъж се промени така?
Какво ти сторих?... Това не разбрах.
Знаеш ли как се чувствам?
Знаеш ли какво ми е? Защо казваш, че ме обичаш,
ако лъжа е това?... Знаеш ли как нараняваш мен и мойта душа? ...

ПРО-Клетото
Имали ли сте дни, в които да сте толкова уморени, че едвам се мъкнете насред мътния си хоризонт, а клепачите ви парят от преумора в болезнена и пулсираща алена острота? Зениците горят пясъчното безразличие, разстлало се над изтерзаното ти съществуване, изпарявайки и последната капчица жи ...

Когато залез
свети в мислите
и всяка капка вяра
е последна,
разтъркай ...

"Криеница"
Къде сме? По дяволите, какво става?
Прахта тъкмо започна да пада,
оставяйки големи кръгове на килима, пропадайки, чувствам го.
Завърти ме наоколо отново и разтъркай очите ми. ...

Zemlja ljubavi
Ti, s tako malo godina
imas puno vremena
da zivis jos u snovima
a ja, sve sam to vec prosao ...

Coast to coast
You look out that window
For someone you know
But it all looks the same and time and again
It hurts you so ...

Suzana Jovanovic - Oci Oci
Tvoj pogled, svaku dodirne,
osmeh - svaku ponizi...
Ko da nosis magiju u sebi.
Tvoj pogled, svaku dodirne, ...

В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...

Понякога сълзи текат,
но думичка не могат да изрекат,
понякога сълзите не потичат,
а думи през устата тичат,
понякога сълзи текат ...

НА СЕБЕ СИ...
В тьмното стоиш сама
и мислиш си за миналото старо,
и нямаш вьв очите бляськ,
защото всичко в теб е вече избледняло... ...

Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, ...

Този ден Кейт се събуди с ужасяващо главоболие, което я разкъсваше с ноктите си като орел в нощта. Тя нямаше представа от къде се бе появило така внезапно, но бе факт. През своя кратък живот, тя бе само на двадесет и три години,до този момент не бе изпитвала нищо подобно на това, което и се случваше ...

Моята врата
Питам се защо по-пътя
си не продължи, а спря
пред моята врата?
С какво ли погледа ти ...

Ще те открия ледена и сгушена –
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна, ...

Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...

Ще забие поредна инжекция.
С нежност.
Лекота.
И финес.
Предпочита подкожно. ...

Изпивам те със жадните очи...
Аз ставам рано... Сритвайки деня...
Мързеливо утро пак наднича...
Портата отключвам на нощта,
с луната другаде да се обичат!... ...

Огъвам се, но се не чупя.
Научена съм на инат.
Всичко мога да си купя
в тоя корумпиран свят.
Денят минава в лавиране, ...

Мъглата...
е невиждано красива...
Обгръща ни в прегръдката си бяла
и като риза на невеста,
във мъниста цяла, ...

на нас ни писна
в очите ти да кисна
безвредни думи
в устните да лисна
да ги поемеш лесно ...

Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...