Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.5K results
Изгубеното сърце
🇧🇬
Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...
Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блес ...
Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.
Като тясна врата към предходна епоха, ...
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
Не знам дали ви дразни като мен,
че всичко днес за „Супер“ ни представят:
- Реклами многократно всеки ден
прескъпи стоки нагло възхваляват.
- От телевизиите Бай Иван, ...
… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…
Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…
И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд ...
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
ПОГЛЕД В ПОЛИТИЧЕСКАТА КОЧИНА НА БЪЛГАРИЯ
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и чест ...
Доближих се бавно към теб и те погледнах. Небрежно красива с разпилени коси. Усмивка по детски и смях от сърце. Душата ранима е, но нека не личи. Когато сълзата потича , ти само и се усмихни. Обичта към теб трябва да е има, за да усещаш когато си любима. Очите виждат, а душата знае, как може огледал ...
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
/ из Записките на един средно статистически българин /
Седя умислен, или по-скоро омаломощен.
Какъв месец само. Добре, че свърши.
Бъркам машинално с лъжичката кафето си, сякаш не е със захар, а с хилядолетна хималайска сол.
Бавно разтворима, ами тя е на хиляди години, макар на опаковката предвидливо ...
Красива си – със вечност си,
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да! ...
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, АПРИЛ!
… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,
и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика, ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
Утъпкани пътища на път и под път...
и лесно върви се по тях,
но имаш ли поглед в този живот
свой да прокараш... с размах.
Така господар си на свойта съдба. ...