Загубих се... във своите надежди.
Повярвах че Светът е любов
подържах нечие надежда
че това е за добро.
Прехапвах устни... щипех се! ...

В ОБРЪЧА НА ТЪГАТА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Нещо се случва внезапно
и те намира неподготвен
пред изпитанието на силна болка ...

След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет ...

В КРАСИВАТА ИЛЮЗИЯ ЗА ВЕЧНОСТ
... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света, ...

Тихо тя ми намигна
И посочи ми явно,
Че не иска да има
Нищо общо със мен.
Че съм вече ненужен, ...

Несподелена се оказа моята любов.
Несбъдната остана моята мечта.
Да те пегърна,да те целуна.
Да те обичам до болка, до полуда.
Със леден нож сърцето ми прониза. ...

Бяла рокля на малки цветя
ме загледа във магазина.
И цената беше добра
Що пък не, щом и зимата мина.
Даже моят размер го открих ...

Принцеса малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни, слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

5 years of love
but it wasn't real love
turns out I was the one faking it.
If you ask me to describe this so-called love with one word, I'd use the word "hell",
but you never ask. ...

От няколко нощи се опитвам да опиша бурята в сърцето ми след като видях посветения на мен клип, но думите ми се струваха неточни. Неподходящи. Сърцето ми отказваше да помага. Аз съм Телец и звездата над мен е Венера. Винаги пиша без да се замислям и дори без да редактирам. Но през тези дни и нощи то ...

Аз съм дребно човече,
като путлер почти.
Стигат… много далече
мойте славни мечти:
Искам… днес да живея ...

КРАСИВ Е СМАХНАТИЯТ СВЯТ
Защо не смогнах този свят да го превърна в светла къща? –
и всеки да ми бъде брат? – и с обич да си го прегръщам,
да хапнем – ако хляб дал Бог, постеля блага да му стелна,
да пийнем чаша гроздов сок, кафенце – в утринта неделна, ...

Горещи като в жарава
с поглед влажен и изпиващ.
Дъх случаен като полъх на лек бриз.
Устни, пламенни, горещи.
Две сливащи тела едно в друго ...

Парашутистка...
Скачал ли е някой нявга с парашут?
Ала не такъв, от вятъра да е раздут,
а обикновен чадър! И да е небето
балконът ни! А аз пък бях детето- ...

Аз те обичам
Щом се разпръснат твоите коси,
сякаш са летни, слънчеви лъчи,
и твоята възглавница
наподобява житна нива, ...

Си, Си, Си,
Си, Си, Си
Си, Си, Си,
нова любов…
Си, Си, Си, ...

WEEKEND ЗА 6 000 000 СПЯЩИ БАБАИТИ
... нали по цял ден скитам се по плажа и гледам озверелите вълни,
комай, и аз звяр станах! – да ви кажа, особено в неделните си дни,
синджири късам, пранги и каишки, троша кепенци – и дера юзди! –
и вярвам, че от дните ми предишни в мен Свободата пак ще загнезди, ...

Тихо вятърът прогони
всички облаци за мен.
Тихо вятърът прошепна:
„Нека да е хубав ден!
Нека пътят се открие, ...

По стъпките ти, Пролетно момиче,
вървя и дишам аромат и свежест.
И пея ти, защото те Обичам,
подобно славей по петелски перест.
Разсмивам те с поредна щуротия, ...

Свят – объркан, истеричен...
създаден бе за любовта
онази дето караше човека
да повярва в вечността.
А ти за няколко години ...

Надя се промъкна тихо. Не беше заключил вратата, значи си беше вкъщи. Нямаше какво да губи, а реши, че ще е наложително да загаси лампата, за да не види лицето ѝ. Тя отвори вратата в стаята леко и сложи ръката на копчето. Когато лампата изгасна, арабинът скочи от леглото, но се спря пред нея.
– Аа, ...

ОБИЧ
В София съм, при внучката. Родителите ѝ са на работа, ние двете закусваме и излизаме за разходка…
– Бабо, къде отиваме?
– Където поискаш!...
Очаквам да избере между близката градинка и другите места, на които сме ходили. Но тя приема думите ми като готовност да сбъдна нейно желание: ...

Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...

А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...

Ще слушам само моя вихрогон,
през полето от неволи той ме води
но нали е неземен кон,
във вените му не текат изгоди ...
В тресавището, ...

Живях сред мъка и мрак,
но ангел слезе при мен,
от Бога спасителен знак,
свърши нощ, изгря ден.
Страданието ми изчезна, ...

Покойният Йосиф Петров някога написа:
"И днес разбрахме тази истина голяма -
че от комунизма ний се отървахме,
но от комунистите отърва няма...!",
а Ренета Инджова направи печалната констатация: ...

ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
... когато тихата трева нароши вятърът на хълма,
и Божията синева с Любов душата ми изпълва,
и тихо птиците над мен ми пейнат леките си трели,
и ветролейна ризка – лен, след болките си отлетели! – ...

Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...