Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...

Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,
в което Сатана е господар...
Божествени Исусе, днес спаси ме! ...

Пазете чудесата на гората!
Дечица, знаете ли как,
Природата е толкоз чудновата,
Със своите цветя, тревички и букак?
Пчеличките - работни насекоми, ...

Какво си Ти за мен? Народ
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да съгради... днес знайна?
Огнище сбрало топлина ...

Душата ми е уморена!
...от преструвки...
То тялото отдавна не боли!
От неслучили се, влюбени въздишки,
от случили се, парещи лъжи! ...

СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ
... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн
връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,
не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,
и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик, ...

Аладин искал да впечатли Жасмин. Тъкмо се задавали баловете - Жаси щяла да се джаска (не на джаз) в дискотеката през май. Чудил се какво да предприеме като джентълмен и как да заплени тази неземна красавица.
Вероятно повечето от вас не знаят, но Аладин по корени е бургазлия, от Меден Рудник (прабаба ...

Когато сърцето ти се разбива, как се усеща? То може да не се разбива за първи или втори, а за стотен пореден път...В един момент се стига дотам, че сълзите ти не са обилни и горещи, а студени...и се стичат бавно...Просто седиш, някъде изгубен в пространството, където нищо не съществува...и вече не м ...

Татуировките-статусите клетва са те, амулет вечен.
Казва човек все едно - знакът този вечен в мен ще бъде.
Случва се обаче, символът изчерпва свойта сила пред човека.
Ще го изтрия, как ще го изтриеш - много трудно!
Освен това, усетил силата тяхна, хазарт се появява. ...

Музика, текст: Пламен Сивов
***
Ако те срещна някога отново -
в сезона за заселване на облаци,
в сезона за изгаряне на кораби - ...

Мечтата се разхождаше с усмивка на лице, но Цинизмът я дебнеше – желаеше да открадне нейното сърце.
Искаше да я накара да се отчая, затова се зае главата й да омая. Сложи привидно красива усмивка, започна да й говори с думи сладки, да я гледа омайно, да я ухажва…
Мечтата наивна, горката, направо се ...

Здравейте, от една година не бях публикувал нищо. Сега намерих малко време за това парче.

В обширния офис на „Държавна безопасност“(State Security, SS) цареше полумрак. Оскъдната светлина идваше предимно от многобройните монитори, зад някои от които се наблюдаваха съсредоточени лица. Гръмовержецът беше едно от тези лица. Той стоеше замислен пред своя 34 инчов екран, а бръчката между очит ...

Сякаш се изтъркули между пръстите ми.
Като пясък, изтичащ от шепата ми.
Сякаш беше за кратко или може би вечност.
Сякаш помете ме в своята вихрушка
и захвърли ме навътре в морето, ...

Тате, купѝ от магазина
свирка – да шашна мнозина!
За мене – вино и мръвка,
а за тебе, сине – дъвка!
Рано ти е да свириш... ...

Космически скитник...
пътешественик смел,
душата човешка... носител на воля,
във физически облик доведена с цел
еволюира в енергии, оцелява в безброя. ...

Вълшебници много,вълшебства няма…
хххх
Братовчед ми: Хубаво е да пишеш стихове. По-важното е навреме да спреш…
Хххх
- Напускам те!!! ...

Нощ. В мотела – книжка.
Принцът – няма виза.
Вместо него – мишка
в стаята ѝ влиза.
Феята – в оставка. ...

Момичето ми грижи се добре
за мене и усмихвам се игриво -
Доволно е и моето... шкембе...
А от това мъжът, като прасе щастливо
доволен е (ама какво сравнение...) ...

СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...

любовта
и
обичта
разхлапетяват
и ...

Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...

Къде си българино ти сега,
някъде, избягал в чужбината.
Да трудно е днес в родината,
но теб те няма тук в татковината.
И все вселяваш в другите вина, ...

Не родих от теб дете,
не те изправих и на съд,
не те принудих мен да избереш
и дори не те нарекох "скъп".
Не поисках да си мой, ...

Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...

Днес сложих новият тонер
в душата си... заредих го
с цветове безброй и реших –
стих ще напиша, да стана герой.
Но принтерът нещо блокира!? ...

Все търся думите - онези, дето могат
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...

Плаче ми се!
До смърт ми се реве...
Заровила очи в случаен облак!
И като дъжд в прашното поле,
ще се изсипя цялата отгоре. ...

Кейтлин Смит беше средно на ръст момиче с кестенява , коса на 27 години. Родена е в Сиатъл , в големия щат Вашингтон, където живее и до днес.
Веднъж връщайки се от работа - местна бензиностанция , където Кейт зареждаше колонките и обслужваше клиентите в кафенето , срещна мъж на средна възраст с прош ...

дърворезбата -
неин Микела̀нджело
бил Рѝменшна̀йдер