Родна къща, по човешки жива! -
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи, ...

ДУМА
Автор: Сафер Гърбич, Босна и Херцеговина
Думата в своето време
не е като думата извън своето време.
Думата ...

Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...

Цялото семейство се беше събрало в хола. Рая подскачаше нетърпеливо с кукла в ръце около баща си, който разопаковаше лъскаво кашонче. Отгоре се четеше гордия надпис на производителя – ‚Artificial Intellect Y’ , ‘ Advanced Toy Company’ , … а на всички останали страни, с дебели червени букви - ‘Read I ...

ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...

ПЛАТНО С БЪЛГАРСКА БРОДЕРИЯ
Край стряхата, където вечер
увисваше котленце с мляко
и белваше – подобно глетчер,
зимъс на билото калпакът, ...

КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...

Мама, много често казва,
че съм умен и красив,
но и… строго ме наказва,
ако аз съм пакостлив.
Щом съборя стайно цвете, ...

Скитникът арменец 33
Всеки от вас е чел неповторимото творение на великия Виктор Юго “Клетниците” или е гледал филма с Жан Габен. А по-възрастните като мен, може би помнят и същия филм с един велик актьор на име Хари Бор.
Жан Валжан открадва един хляб, само един хляб, и го осъждат на каторга. Открад ...

да
строшиш оковите
на мрака - Боже -
моля Те - недей протака
да ...

без
вяра се
служи на звяра
без
вяра е ...

/Мислех да направя разказ, започващ с диалог. То пък всичко стана… Не мога да кажа „диалог“, не твърдя, че е разговор… Стана, каквото стана…/
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята? ...

ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...

Каква е моята роля във филма, наречен “Живот”? Дали съм лош или добър герой, дали съм главен или просто поддържащ статист, дали имам думи, аз не зная. Няма ли сценарий за да разбера кога идва моят ред да се появя на сцената? Трябва да знам и какъв е краят ми, къде отивам след като умра.
Само аз май ...

Някакъв спомен сърцето ми пак изгаря,
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.

НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...

О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...

ПРОЗОРЕЦЪТ
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена ...

Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...

Част 15
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...

На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...

Правата са фиктивна абстрактност,
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...

Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...

Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...

Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от хранат ...

Мисълта ми към теб е не... логична, не... типична и не... нормална. Уж само вибрационен импулс, а поражда в ефира около мен ухание на роза, ласка на коприна, летен полъх на море, полет на пощуряла пеперуда, недостиг на кислород, прилив на адреналин, вкус на капучино, втвърдяване на желанието, омеква ...

Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...

1. Минало бъдеще
Малчуганче видя за първи път двореца пред жълтите павета. Подир обяснение за там живял цар възкликна: „България приказна ли била?“.
Въпросът бе другосмислен, отговорът „Да“ бе достоверен.
2. Янка от Сливен
Редник временно трудоустроен събирах дърва за перачки. Старшина доведе лете в ...

В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...

Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...

… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...

Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...

или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ / Artificial Intelligence AI /
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...

Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...