КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог. ...

Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга, ...

ЛИСТОПАДИ ОТ РАЯ
... понякога се случва да гадая какво ми шепнат мъртвите листа,
невям дочувам – сякаш че от Рая, най-близките си хорица в света,
баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –
и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града, ...

Поети, стихове и време.
Едничко то малцината отсява -
Остава истинското живо семе,
а другото е в сектор... плява...
Тук няма връзки, няма и пиари, ...

Понякога прибирам се във вкъщи
Но не се чувствам у дома
Понякога прибирам се във вкъщи
И скръб ми носи входната врата
Понякога завесите са тежки ...

I can feel you,
I can feel how you feel,
I can feel your pain,
I want to take it away,
I want to make you forget it, even for a while, ...

Ще дойде този ден
Когато...
ще ми писне
И ще разкажа
Ще напиша ...

– Няма по-голяма чест от това да се вречете един на друг пред богинята на плодородието по време на пълнолуние. Така Нартия ви дава най-силната си благословия, а всички под нейната закрила винаги успяват да се намерят, дори и нещо да успее някак да ги раздели.
От дувара се подаваше наполовина женско ...

Пристигаш в съня ми тъй, както
наяве не би го направил.
И както навярно си чакал
притихнало, бурно, отдавна...
Нелепо, себично, нахално. ...

П О К Л О Н П Р Е Д В Е Ч Н А Т А Щ А Ф Е Т А
Потомките на Гигова и Шишманова,
преминали през ръката желязна на Нешка,
твърдо щафетата си предават
и напред уверено продължават без грешка... ...

Мария беше подпряла глава на тезгяха на месарският магазин, точно под надписа „От прасето до мезето“, и гледаше хората по улицата.
От време на време виждаше и своето лице в отражението на стъклото, и то все повече и заприличваше на свинска глава, като тия, наредени на щанда.
Ужас, каза си тя. Всичко ...

Обичам морето, то е в моята душа,
то само ме слуша когато аз мълча.
Разбира ме и ми изпраща своята вълна',
говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.
Ще дойда при теб скоро мое море, ...

Денят пронизан от стрели,
в снагата му следи остават.
От утрото вземи мечти.
Живей! Животът продължава.
Пътеки вятърът ломи, ...

Пия ,бира,без мезе...
тази вечер ще се ...мре.
не друг а героя дето го света не ще.
Погледи,въпроси...кой е!?
Сигурно измислен е героят! ...

[VERSE 1]
Welcome to the rise of rock 'n' roll
Just take your time and prepare your soul
For a thousand-volt arc of a pure rock
It's gonna hit you like electric shock ...

С молив и четка във сърцето
рисувах, мила, твой портрет.
Със тях изваях ти лицето
по моя си познат секрет.
И в нашата любовна рамка ...

Кой си ти? Защо се криеш в тъмнината? Излез за да те видя, не се страхувай от мен, нищо няма да ти сторя. Хвани ръката ми, нека ти помогна. Защо си толкова уплашен? Погледни ме, може да ми се довериш. Позволи ми да се приближа за да те видя. Нещо май ти пречи да ме чуеш или видиш, моля те, дай ми зн ...

Библията ни учи, че историята има начало и край. Като част от цялото творение началото, краят и всичко, което се случва между тях се намират изцяло във волята на Създателя на времето. По тази причина всяко едно събитие е изпълнено със смисъл и цел, превръщащи историята в сцена, на която се развива с ...

Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.
Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас. ...

Беше ми тъмно
Даже във знойните,
слънчеви дни...
Беше ми тъмно
И беше студено... ...

ЛИПО
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Ти, там, хей, ти, там,
измий ме,
липо!... ...

VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки, ...

- Мира и Цвети са на село, Кети с Ники на морето, утре няма приятелки, няма с кой да си пия кафето в мола.
- Без приятелка не можеш да пиеш кафе ли?
- Мога, но няма с кой да си бърборя.
- Покани мене! И без това отдавна не сме прекарвали неделята заедно.
- Симо, ти сериозно ли? Ти не си ми приятелка ...

Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...

Почитай хляба като божество,
пред него се моли и го обичай.
Той с теб е в скръбни дни и в тържество,
с гнева си като с меч не го разсичай!
В месалите на дните го завий, ...

Целуни ме, днес под златното дърво,
целуни ме, не чакай, точно тук и сега.
Целуни ме, тук под звездите, в нощта,
така че само Луната да бъде свидетел.
Целуни ме, край младата росна трева, ...

ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра, ...

В най тихото, в най тъмното и сам,
същността ми е в своята стихия.
Вода съм и всичко съм от Там,
щастливо пухче - пролетна фурия.
Долетя нахално в моита тишина ...

Плътна мъгла удобно спуска се навред,
обгръща всичко в своята прегръдка.
Градът невидимо и видимо завзет,
неистово копнее животворна глътка.
Нетолерантно се внушава толерантност, ...

Потребителските габарити:
безкрайна разтегателна маса
„Мета“ – метафора: Сълзите на непукист
- изпикаване през окото
Философски белязан: Гледа на Смъртта ...

Сред тъмната нощ в Андалусия,
горещо целувани устни,
и тези притворени, мили очи.
Сред морските плажове пусти.
Сред тихия шепот на вятъра ...

Скитникът арменец 6
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...

ЕСЕННА МОЛИТВА
... додето имам още малко време,
да свърша искам няколко неща –
да милна котарака, който дреме
на припека край пътните врата, ...

Приказката ми в римувана проза
Живяла някога девойка мила, с коса красива като свила. Очите ѝ - големи черни, снагата тънка, красавица била, работна и добра. Тя гледала баща и майка стари, не всички биха я разбрали. Живеела с тях в малка къща, където само мъката се връща. Но дворчето било просторно, ...