Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...

колко лъжи се
представят за истини -
все тъй мълчи се
..............................................
друга подредба ...

Пясъци топли, чисти и златисти
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...

Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...

Как да живея без тревоги
Как да намеря своя път
Като ме преследват хиляди тегоби
И всички свързани с грехът.
Как да заспивам с чиста съвест ...

Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство, ...

Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...

От малък са ме учили...
Че криво дърво се оправя...
но крив човек не!
И винаги съм се питал защо?
Казват, че кривите хора ...

Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта, ...

Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава. ...

на Таня
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те. ...

Когато се будиш всеки ден, когато заспиваш, когато отваряш очи, а вътре в теб е тъмно, представи си последния ден. Чуй какво ще си кажеш...
Огледалото ти връща образ - префасониран, позитивен, фалшив...Само ако погледнеш много дълго в очите си, ще видиш каквото трябва.
Толкова е близо душата ти. Тол ...

омразата
е заразителна
и карантината заради
нея - повече от задължителна

Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...

Слънцето топло ме гали,
пролет, светлина желая,
в душата - мечти, идеали,
по-прекрасна аз не зная!
Душа мисли за теб, за доброто, ...

Две туптящи сърца -
между тях - младостта ти
като бисер в дъжда,
заблестял с хубостта ти!
Моля времето - спри! ...

На там където птиците летят,
на Юга - непосредствено след Язовира,
на път към "Дупката" в Ивайловград,
сърцето ми плени един хотел - "Армира".
Душата иска само да запей, ...

Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...

РАП ЗА НАИВНИЦИ
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...

К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...

Тихата стая се разсънила в мрака,
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи, ...

Вечер,когато е тъмно,
сутрин,когато е рано,
за теб жадувам само,
Да бъдеш до мен и
да се любиш ти с мен. ...

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...

Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...

Живял един човек – със стария си баща, младата си жена, растящия син.
Един ден направил сметка, че баща му струва доста на домашния бюджет. И решил да проведе някои съкращения в семейния щат. Натоварил баща си на каруцата.
Синчето, разбира се, запитало: „Що, бе тате?“…
Обяснил му цялата сложност на ...

една страна - от
древността по-древна - днес
е площ плачевна
.....................................................
друга подредба ...

Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...

Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...

Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват ...