От очите ти
нежност вали...
ах... как само вали...
къпеш лицето,
гърдите... ...

В един-единствен миг, покриващ призмата на хиляди събития; застинали във черна самота; завинаги отрекли смисъла и собствената си съдба - разтичаща се... бавно като смърт, кротко полегнала върху ритмичното примигване на живото-поддържаща система... Онези бавни керемидени събития, които помним за цял ...

ПЕПЕЛЯШКА В ТЪРСЕНЕ НА ЛАЗУРНИЯ
ПРИНЦ
(ПРИКАЗКА
ЗА САМОТНИ МОМИЧЕНЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
ИЛИ: ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНИТЕ НЕЩА В МОЯ ЖИВОТ ...

Клошарю, тъй противен на всички си ти,
но на мен не си!
Клошарю, не се страхувай от мен сега,
аз ще се опитам да премахна таз' тъга!
Клошарю, аз знам за твойта съдба ...

Изплаках си очите,
но сърцето още го боли,
всеки ден забиват в него
остри, парещи стрели.
Всеки ден се къпе в болка ...

Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство. ...

Стограмката ми днеска се проби.
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти
и на безмерие съм си обречен.
От принципите свои се лиших ...

* * *
Тогава, когато... някога
и толкова, колкото сега,
с някого се опитам да те повторя -
ти ще си никой! ...

"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, ...

Сънувах омагьосана гора
с проядени от червеи дървета,
с отчаяно умиращи цветя
и бурени, напомнящи въжета.
Замлъкнал бе на птиците гласа, ...

Нощ тъмна, мрачна и потайна.
Аз съм зет в Покрайна*.
Пие ми се, та ми се реве,
но далече е на тъста заветното мазе.
Но роден съм Дражинчанин аз. ...

Раздираща болка ме изгаря,
топят лицето ми сълзи,
една любов безжизнено догаря
както от свещ восъчни следи...
Покана пак ми праща самотата, ...

Отде се взема този неин чар?
Кой я захранва с туй омайно биле?
Вълнуващ образ - в огнен дух прелял...
От векове - е все неповторима!
Принцеси няма в своя родослов. ...

Защо си толкова жестока?
Скъперна си за всеки лев,
не виждаш ценностите във живота,
богатството ти прави кеф.
А смисъл има във сърцето, ...

Елегантна тополчице моя
изпратена сякаш от Бог
изваяна с четка на Гоя
моя обич и нежна любов
Лицето ти звезда огряла ...

Всичко относно истината
Истината е едно от най-силните и велики неща в света! Нея не може никой я победи. Тя бива потулена, скрита, покрита, но накрая винаги излиза наяве! Истината и всичко свързано с нея е много ценно. Истината има братя също толкова силни! Знанието е един от тях! Лъжата... какво з ...

Самотата е като проклятие - злокобна,
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба ...

Колко ли неща ще подкрепиш,
за да отхвърлиш след това...
Колко ли хора ще нараниш
и ще обикнеш после...
И колко ли хора ще обикнеш ...

ОТКРОВЕНИЕ
Като камък
падам надолу
в празното.
Премятам се стремглаво, ...

Подобно пеперуда в огледало
блъсках се във твоето сърце,
твърдо се оказа, диамантно,
размазвах често своето лице.
Научих се да крия любовта си, ...

на Безжичен (Венец Измислен )
Написано върху картината
Спомен от...
Пролетта направи бал.
Наметна се с вълшебен шал. ...

В призрачния град се връщам,
там, където с теб живях,
спомените ме прегръщат
и за втори път умрях.
Душата ми броди из земята, ...

В листопада от дни динамични
възхваляваме вчерашни мигове,
гоним вятър с платна безгранични
и пред нас - обетовани зидове.
Неприлично живееме, грешно. ...

Здравей, любов!
Зеленото ти кръгче
просветва на монитора
и даже като преди изглежда
ти си там... и нетът - същият е... ...

... усмихни ми се тихо...
нека Тя да не знае
... ще те стигна с очите си
Той ще гледа встрани
... разсъбличай пространството ...

Кажи
къде си ти на този свят?
Дали се луташ сам из тази необят...
къде си ти и кога ще те намеря аз?
Дали си сам или съм само аз... ...

Главата ме боли от тези думи.
Толкова грубо ми звучат,
някак си не на място ми стоят!
Но те са твои, не си ги взимай.
Най-силните, казвани от теб - ...

......
По своя път небрежно тръгнал,
не знаеше какво го чака -
мечти готов е да прегърне
и да пищи безкрай във мрака. ...

Във хватката безумна на порока
живееш бясно като за последно
и не усещаш как си се заробил
в оковите на навика си вреден.
И всеки ден, и всяка нощ си мислиш ...

Ти не... но ти...
Ти не разби сърцето ми, не го открадна,
не пожела със поглед да ме нараниш,
не влезе във душата ми със взлом, не я нападна,
но виж!!... от раните ми целия кървиш! ...

Днес съм друга,сякаш цялата енергия на тази земя е съхранена в мен. Всичко изглежда лесно и постижимо. Цял ден се наслаждавам на заобикалящия ме свят, наоколо е розово и прекрасно. Но питам се, докога ли ще се чувствам по този начин, докога ще виждам през тези розови очила. Чувствам, че скоро ще тря ...

Един живот без мечти,
без копнежи,
живот на раздели,
моят живот, в който болката обгръщаше цялата ми същност.
Kак празно е моето сърце, чакаше само някой да го е грижа, ...

Предизвиках живота на дуел,
надявайки се да спечеля,
сякаш сама се призовах на разстрел,
без даже дума да обеля!
Хвърлих бялата ръкавица, ...

Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...