Жадно спуска се нощта,
жадно като пареща сълза.
С лекота разтапя се в деня,
както се разтапя сълзата във дъжда.
В деня се носи тишина, ...

Добро ли беше времето тогава,
ще ви излъжа, ако кажа честно.
Разбирате ли, бил съм много малък
и ме е страх да не направя грешка.
Но още помня улиците прашни. ...

......
Поетът дръзнал бе да види
море от тайнства, ясен друм,
потънал в черните вериги
на бляскавия, тайнствен ум. ...

Вървя край старата къща
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение, ...

Знам, че винаги ще те има
като източник на светлина.
Затова си ми най-любима
и те пазя в своята душа.
Знам, че вечно ще ме обичаш ...

Хей, момче!
Ела, не се страхувай!
Хей, момче!
Ела, не се срамувай!
Хей, момче! ...

Аз съм зарзала мъничка,
на кайсията - сестричка,
във градините раста
и на клонче сред листа.

От болката се мъча да избягам
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща ...

На ръба на всичко красиво
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!
В безкрая на синия простор ...

Еротиката е необяснима, чаровна и прелестна... и може да избяга.
Тя е обещание и дяволски провокативна.
Тя е красотата на момента.
Желанието да доминираме, желанието ни да притежаваме превръща еротиката в порнография.
А порнографията (развратът) е сухата кашлица на обществената глупост. ...

Ще ме чакаш ли...
Ще ме чакаш ли, когато наранена
бягам и не знам дали да спра,
ще ме чакаш ли, когато, притаена,
любовта ми плаче в самота?... ...

Някога бях черна птица
със изкаляна душа.
Слепи бяха моите зеници,
не летяха моите крила.
Някога бях клон изсъхнал. ...

Ще дойда като полъх във съня ти,
избрала най-разпъпилия миг...
Луната като приказка ще свети
във странно-озарения ти лик.
Ще затрептят най-нежните ти струни, ...

Косите си привързах с вятър в утрото,
в очите ми стопиха се мъглите.
В очите ми потъват всичките лъжи
за туй, че съм или ще бъда... Късно е.
Ръцете ми са рани - от калта, ...

М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...

Душата на ковача
От пламъците изход не зная,
гърчи се, гори душата,
кога и къде е краят,
овъглени, не знаят сетивата. ...

Винаги ще бъда там... Някъде около теб.
И знай.
Където и да си сега...
(... Дори да ме няма вече...)
Аз не съм далеч(е)! ...

* * *
Не мисля за себе си - не мисля за тебе,
"примката" стяга сякаш трахеята,
омерзен, осквернен - непотребен,
влача крака по алеята... ...

Нейде сърцето се търкаля.
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми ...

Аз винаги посоките ще следвам -
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема, ...

Безсънни нощи.
Пълнолуние.
Небе - безмълвно.
Пустота.
Душата - гола. ...

Роза от брокат
Затвори очи и слушай в тишината
една вълшебна приказка позната.
Разказва тя на цялата вселена,
а нейното вълшебство ни променя... ...

Глухарче съм
и всеки вятър ме разхвърля,
после всичкото... ме умножава.

Натъжих те,
живот,
(извинявай).
Сто години
те целех ...

Върни ми, време, младостта
и оня трепет в моя ден -
горещ, пробуждащ ми страстта,
позастинала във мен.
Така отново да обичам - ...

Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...

Завоите ми удължиха пътя
и късно стигнах твоята врата.
Аз не посмях през прага да пристъпя,
ти не посмя да подадеш ръка...
Разбрах, незрели чувства ни люлеят. ...