МАЛКАТА КАЛИНА
Рано, рано отзарана
бодра, радостна, засмяна
тръгна малката Калина
днес за детската градина. ...

Поглеждам те, в тебе има смисъл,
за който вярата си струва...
Останала без послеписи,
завещателно робува
на недогледалите истини, ...

За мен очите ти решават,
те моя свят крепят.
Макар, че те го разрушават,
отново те ще го скрепят.
А устните ти, що ли могат, ...

Можехме да си подарим надежда!...
Подарихме си тъга...
А после изтрихме спомена...
Сълзите го измиха...
Бавно...

Колко пъти се питаме защо ни бе да знаем това, защо трябваше да го виждаме, да го изживеем...? Ако не ви се е случвало никога вие сте късметлии. Но докога? Всеки си задава този въпрос. Защо?! Просто търсим някакъв смисъл, за да продължим без да се променим, търсим начин да се закалим от това, което ...

В свят приказен живеем с теб,
в който самото Слънце е бог.
Край нас текат реки от мед,
а обичта е като вишнев сок.
Ти, принцесо на любовта, ...

Посоки
На юг основите са здрави!... Още...
Непоклатим като скала стоя...
Атаки вражески отбивам мощни
и жалките им трупове броя! ...

Очите ти блестят като звезди.
Бледнее слънцето пред теб.
Искам само с мен да си.
Чакала съм цял живот само теб.
Ангелското ти лице плени ме и ...

СЕБЕПОЗНАВАНЕ
Когато душата ми
пее,
край нея разцъфат
цветя. ...

временно е временно е временно
като перифразираш господаря на времето
задържаш дъха на секундите
дълбоко в дробовете
издишаш срички ти-ли-си-ли-ти ...

Може ли някой да разчита мислите ни и да ни влияе като ни внушава какво да мислим?
Всеки си има своя следа, свой свят, свой щрих, свои мисли... И никой не знае какво се разхожда между твоите мисли. Може да се опитва някой да разчита мислите ти, но това ще си останат само негови предположения. Предст ...

Тихо на пръсти ще стъпвам
в роба ефирна и с боси крака,
до леглото ти аз ще потръпвам
със протегната, топла ръка.
Лицето ти с поглед ще галя, ...

Аз те обичам
твърде дълго време, за да отрека,
аз те бленувам
твърде дълго време, за да съм сама,
аз се заричам ...

Птицата лети към любовта,
пълна с радост е душата,
лети със полет на любов
и носи се из небесата.
Искам аз да я последвам, ...

Защо са ми тези бездънни,
тежки и горчиви дни -
бездушни, безгласни, трънливи мигове...
Защо са ми тези болезнени и осквернени самоти -
безпътни, оскърбени думи... ...

Безобична съм.
В очите ми - суха слама.
Копнежът ми - нива без синор...
Със птичите ята
хабер изпращам на орача...

Пътека
Мога да си тръгна днес от тука.
Ще го направя с вдигната глава,
която никога не сведох за преструвка,
която няма да сведа дори сега. ...

Довлече Янтра труп...
- май женски беше...
Ранена муза, бледа и студена!
Главата си разбила във стената...
поредната стена... ...

Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...

Обръщали ли сте внимание в нюанса? -
на поклона, в реверанса,
в цветовете на дъгата,
в очите на децата?...
От бяло до черно - ...

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина: ...

* * *
В предсмъртен гърч
земята се разкъсва
Небето огнено
раздира се до бяло ...

Както пясъкът крие стъкло във сърцето си -
и прозрачно, и крехко, блестящо, красиво,
ние крием зад грубите маски душите си -
романтични и нежни, раними и живи...

МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко. ...

Защо така ме изостави, защо със мен се подигра?
Защо надежда днес ми даде?
А после стъпка я в калта...
Защо душата ми погали?
А после смачка я с крака... ...

Колко пъти те поглеждам
краднешком отстрани.
Ти не ме ли виждаш,
отправил се към залеза?
Как да те попитам ...

Вървях към теб,
а ти мълчеше,
изгарях тихо - без сълзи,
а ти мълчеше,
стопих се в собствената си тъга, ...

Любовта и скоростта
Зад мен седни и ме прегърни,
забрави тъги, неволи и сълзи,
че когато Харлито под нас бучи,
светът утихва и мълчи. ...

Колко дълго трае една любов? И колко сладост има в един живот? Може би толкова, колкото сам си създадеш... Или толкова, колкото са склонни другите да ти дадат, без да те нараняват. Но това е невъзможно! Всеки страда, дори понякога, когато се усмихва. Защото не всеки ще те разбере - теб и разбитото с ...

МЪГЛА
Когато пред теб е мъгла
и животът няма смисъл
живееш просто... ей така,
без много да му мислиш. ...

Посветено на Маги
Благославям тази вечер
и твоите очи
и твоите ръце
и твоя южен темперамент ...

Зима
Отлитат птиците на юг. С листата есента постила
килим. Пътеката до тук е. Всички зимата приспива.
Заспа гората зимен сън. Заспаха с нея и цветята.
Врабчета весели навън чирикат сякаш, че е лято! ...

Усмивката – чиста и сърдечна, непорочна и слънчева. Това е нещо обикновено, което помага по необикновен начин.
Усмивката на водещите на сутришното предаване, на съседката в асансьора, на продавачката в магазина, на шофьора на таксито, на белобрадия старец в парка... Усмивката се показва в различни с ...

Болката на един танц
Овладяхме езика
на телата страстни.
На душите подчинена
любовта на влюбени. ...

рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...

Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...