При тебе идвам всеки път,
за да изкажа всички мисли,
които събирам в своята душа.
Ти си ми дневничето, което обичам
и което гушкам, на което плача ...

Недописан стих
Аз създавам в мен оня стих,
който ти ми диктуваш без думи...
Между две вдишвания и вятър тих
разтварям петопръстия и струни... ...

Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...

Търкалям се
между пръстите на живота -
смачкано листче хартия.
Подхвърлят ме,
дават "разумни" съвети, ...

Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на съ ...

Исках те...
Не те познавах, но те исках.
Гледах за теб на всяка пейка,
под всеки кестен,
до всеки стоп. ...

Среща
Ще дойде пролетта омайна,
съдбата пак душите ни ще преплете,
до мен ще си,
с усмихнати очи ще ме погледнеш мило, ...

Глухи, празни улици, окъпани в роса.
Хората забързани не чувстват, не разбират.
В душата си усещам злоба, бяс, тъга...
Събуждаш се, заспиваш - тъмен кръговрат.
И тръгваш винаги с надежда плаха, ...

Сърцето
Малко мое сърце.
Спри да туптиш.
Забрави любовта.
И ме остави. ...

Изгубеният в Мрака
В мъртвата тишинана на нощта изгубен си в мрака,
търсиш пътя за вкъщи, но тишината погубва
твоето спокойствие.
И ако можеш, би обвинил само себе си, ...

Красива ли е твоята жена
(поне наполовината на мене)?
Тя има ли очите на сърна,
в които се оглеждаш влюбен денем?
Разпалва ли в сърцето ти искри, ...

Не съм те търсила,
не си ми липсвал,
не си те спомням, когато съм в тъма.
Не съм ти шепнала думи красиви,
не съм те чакала, обляна в самота. ...

Бъди със други.
Много. Всякак.
Дори с онези,
на които
трудно се прилича. ...

„Тук, където всичко отвръща поглед от мен, аз не мога да отвърна поглед от нищо.”
Елена Алексиева ("Човекът от другата стая")
Събуди се прав в стаята, защото няколко ярки звезди блестяха в прозореца и му говореха. Тогава осъзна, че изобщо не е заспивал, но то беше така отдавна - вероятно винаги - и ...

Какво се промени за толкова години в България, нищо. Все повече младите напускат родната ни държава и отиват да работят навън. Защо ли!?
Защо тук не се цени таланта, няма морал, има огромна простотия. Тъжна история. Скоро попаднах на едно момиче, което има огромен талант, рисува модерно и знаете ли ...

Отиде си завинаги от моя свят,
без даже думичка за сбогом.
Избра ти своя път, а аз
останах в тъмното с тъгата.
Но може би така е по-добре - ...

На Митко
(по случай нашата годишнина)
Очите ми са пълни с твоя образ,
мечтите ми - със твоите мечти.
Дори не помня времето без тебе, ...

СЪМНЕНИЕ
Дали е вярно,
че по-добре е късно
да изживеем
неща значими, ...

Агресивно
(за баща ми)
Без смисъл изпълни се душата,
без баща - загубата рана отпечата.
Няма щастие за човека без бащата. ...

Огорчен огорчена разбива
и на прах прави този наш свят,
човек непознатия разбира,
а пред кръвта извършва грях.
Но... разбирателство? Какво ...

Лятно настроение...
И кестените пак са нацъфтели...
събира лятото
в очите ми сълзи...
и тичат ...

''Нещо повече''
Избраница за мен аз сега си търся -
жена, която всички качества
да си има и моля те едно нещо само -
не казвай, че все още не е родена ...

Почувствай ме
така плах и самотен.
Докосни ме, ако можеш,
но аз съм само спомен като теб...
Ние не избрахме да бъдем такива ...

Нямам много място тук
между Големите! Поклон дълбок,
таланти... Но пък всъщност,
заради вас посмях дори пред себе си
да си призная... как сама се чувствам... ...

...
Да можех да изтръгна сърцето си,
за да не боли...
Да можех да пресуша очите си,
за да няма повече сълзи... ...

Слънцето е някъде високо
в безкрайния син небосвод.
Вятърът леко пудухва,
а сърцето отново самотно
съществува без дори едничка цел. ...

Изтри се дрешката
и вятъра пропуска.
И ирисът ми даже изсветля.
Забива се във него спусък
от дълъг вопъл на нощта... ...

По-невинен от бесило,
по-прекрасен от лъжа,
по-нежен и от шило,
по-спокоен от смъртта...
Вземаш цялата ми сила, ...

Следи от сълзи по небето се стичат -
ти помни, че небето плаче,
заради мен, заради любовта ми.
Малко време ми отдели,
за да кажа направо в очите ти ...

Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...

Моля те, никога не забравяй за нас!
Не забравяй за нашето време -
единствено, вечно, вълшебно.
Не забравяй за нашите мечти,
изпълнени с блян и надежда. ...

Все тебе търся. Как да те открия?
Ти ли си това? Или не си?
Ще дойдеш ли при мен като магия
най-тъжния ми път да осветиш?
Ще дойдеш ли? Или пък аз пред тебе ...

Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...

(разказ в три погледа)
Действащи очи:
Ляво око
Дясно око
„Две хубави очи. Музика, лъчи.” (как пък се вмъкна този цитат на П.К.Яворов) ...

Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа ...

За тази любов ли чакаш -
още преди да я намериш, знаеш коя е.
Чуваш я в нощните мълнии
и поройни дъждове,
съзираш я в изгряващото слънце ...

Мила моя мамо,
ти си ми в съня,
спя на твойто рамо
чак до сутринта.
А когато аз съм болна, ...

Затварям се във себе си -
черупка.
Затварям се,
не можеш ме съзря.
Не чукай на вратата ми ...