Този праг, този праг, той не е само мой,
а на всички, които обичам...
Мога още сега да си ида, без болка
мога просто след теб да изтичам.
Там, където ме чакаш, ...
Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...
Всеки се нуждае от малко време сам, всеки има нужда да обмисли случващите се неща, без някой да го пита какво има. Всеки човек иска да бъде щастлив... но дали винаги се получава.
И ето, че момичето отново страдаше само в нощта. Въпреки това тези, които я обичаха можеха да усетят нейната болка... дор ...
ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...
Поредната нощ, в която през сълзи страдам.
Нощ, обречена на тъга и спомени по тебе.
Пореден стих, който на теб посвещавам.
Стих, изпълнен с болка за отминалото време.
За пореден път в стаята стоя сама, ...
Знаеш ли, когато погледна луната виждам твоя лик,
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна, ...
Нежна обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...
Усмивките фалшиви и изкуствени
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени, ...
Пак гледам телефона и се моля
след кратък звън да чуя твоя глас...
Ти гледаш телефона и се молиш
този път да те потърся аз...
Но телефоните стоят безмълвни, ...
Гут бай, Любов... Дойдох да се сбогувам...
Не ме прие тъй, както тебе аз...
Щастлива съм, че днес ще отпътувам
в друг свят без брод, без карта и компас...
О! Не, Любов! Недей се чувства гузно, ...
И аз усетих онази ледена ръка,
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.
Когато нощем си лягам в самота ...