В кълбо от възли, от страдания
заплетени, разкъсани, безчетни,
в кълбо от радостни, от пагубни желания,
по кръстопъти пусти и самотни,
душата ми се лута окована, ...

Ти пак остана в мен.
След онази нощ,
в онзи ден.
Ти пак се появи,
като призрак ме обсеби. ...

Да разкриеш своето стихотворение,
да оголиш своята душа,
да се отдадеш на откровение,
трудно е, а може би греша.
Туй, що съм крила и от близки аз, ...

"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess
Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост. ...

всичко голо е
празно
подухва
едва
тихи загадки ...

И също като свещите във мрака
бавно прояснявам твоя път,
но уви, едната трудно озарява пътеката позната
и губи силата си над света.
Сега стоиш в сянката позната ...

Забравихме за любовта!
Оставихме я на живота.
Мислейки за "големите неща",
загубихме истината за простотата.
Разчитахме един на друг, ...

Решил си, тръгваш и ето,
краят е сега!
Разби на части сърцето,
остави ме сама...
Тръгваш си вече, нали? ...

По вълните на любовта се носим
върху яхтата, наречена Щастие.
Целувки, следи от разтопен восък,
в танца на телата вземат участие.
Прегръщай ме ненаситна, занемяла, ...

Утъпкана пътека, а те са там -
напред, навъсени, проклети!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една неизживяна, неизплакана съдба, ...

Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...

Душата на поета
Крилете си тя иска да разтвори -
душата ми, о, музо, вътре в мен -
да полети към златните простори,
да се прости със сенчестия плен. ...

О, пролет - Божия промисъл ли си,
спускаш се дълбоко във душите ни!
Блеснал бисер си, подхранван от сълзи,
свят, прегърнал музика, мечти!
Пламнала любов - безсмъртна, ...

И тази нощ не мога да заспя.
Лежа и още мисля в тъмнината.
В ума роят се хиляди неща,
говорят ми безмълвно в тишината.
Прозорецът отворен е, а вън ...

Изпълнението е мое, надявам се да ви хареса... записът е правен преди 2 дена :)

04.04.08г.
Живях във тоз пожар голям -
една съдбовна и гореща нощ,
но хубаво ми беше там
в нежния, страстен разкош. ...

Раздяла...
После спомен и копнеж...
Раздяла...
Жълта роза и далеч...
Последен поглед – ...

Видях...
във полето
кончета млади
да тичат...
и все от тогава ...

Обичах те! Това болеше...
Дните ми се къпеха в сълзи!
Душата жалостно крещеше
и тази мъка още ми тежи!
Обичах те! И раната остана ...

Изстрадах всяка сълза,
паднала от твоите очи.
Сбъднах несбъдната мечта,
колкото и да боли.
Наруших заветни правила, ...

До влажните ми устни се докосна
нежен полъх
на вятър.
До тръпнещите ми ноздри достигна
подлудяващ аромат ...

Зад лицето с усмивка сърцето кърви...
безпомощно, безмълвно... без да може да се защити...
Очите го прикриват и не показват
голямата тъга, а когато са самички, те плачат
през нощта! ...

Играя си с думички,
красиви,
нежни,
цветни.
Редя ги като пъзел ...

Неизвървели
пътя си
до хляба
житни зрънца
са дните - ...

Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...

С мак в ръката,
богинята Церера е благословила Земята:
"Свещени да са брака, децата, полята!"
Кръвта на всички воини, пролята,
в цветовете на мака сякаш е влята! ...

Заспивам - а съм още твърде буден
и зениците пропити са от кръв.
Намерих се - погребан и ненужен,
прекалено труден - в тази моя плът...
Грешник - а съм още твърде вярващ ...

Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...

Спомняш ли си птичката - с душа, обвита в страх, с копнеж към свободата? С мъничко сърце, побиращо любов голяма? С мечти да полети и винаги да бъде в Рая? Отлетя... Остави само дирята по пясъка, която морето заличи. Остави спомените да бледнеят, с надеждата,ч е винаги ще е свободна. Не бе една,с лед ...

Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...

Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих, ...

Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...

Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...

* * *
И днес така - от пусто в празно -
се ла ви!
Не чакам разрив.
Просто не върви. ...

І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка. ...