An Evening at GODs
Stephen King
A one minit play, 1990
DARK STAGE. Then a spotlight hits a papier-mache globe, spinning all by itself in the middle of darkness. Little by little, the stage lights COME UP, and we see a bare-stage representation of a living room: an easy chair with a table beside it ( ...
Есен е. Навън се чува детски смях. Носи се аромат от току-що разцъфтели рози. Небето сияе. Слънцето изпраща усмихнати лъчи. Подарява ни пролетта.
Есен е. Той е тук. Той донася пролетта и вечността. Обичам го. Виждам го през размазаните зеници на очите си. Усмихвам се със сълзи и гледам към него. Той ...
Застанала в края на църквата, с присвит стомах, слушайки тъжната проповед на младия отец, се запитах, както повечето от нас в труден момент, губейки някой близък човек, кой или какво е Бог и защо ни наранява така, при положение, че сме му деца, а всяко живо същество обича децата си, каквито и да са, ...
Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята? ...
Аз съм момичето, което носи голямата тъга.
Аз съм тази, която проклина те в нощта.
Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.
Знам, че за теб съм само позната.
Знам, че моята дума за тебе нищо не означава. ...
В мечтите разпиляни надеждата загуби ти,
тъмнината душата ти скри, а от очите капеха само сълзи.
Сякаш краят на живота ти настъпи...
Тя за тебе беше всичко - щастие, смях и мечти.
Но нея я няма, а ти се отчайваш с всеки от изминалите дни. ...
Обгръща ме самотата в мекото си одеало
и потъвам в нея безсилна.
Потъвам в света, който сама създадох -
облян в бяла светлина и безвремие,
а във въздуха висят всичките ми грешки, ...
ПРИСЪДА
Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.
С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса. ...
Не вярвай, че има Истински хора.
Не вярвай, че те Обичат.
Не вярвай, че можеш да намериш опора
в тези красиви, но подли сърца.
Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, ...
Бушоните ми за любов прегряват...
Броя до три, а двойката не виждам...
Сезоните ли с мене си играят?
В хормоните ли бедствено прииждам?
Сим-картата ми пълна с номера е. ...
Лятото като отронена сълза
се стича в моите длани уморени,
не искам да повярвам в есента,
обгърнала брега в парещо червено.
И дълго потопените звезди мълчат, ...
Падат капките дъжд в калната локва. А там лежи едно момиче. Струйка кръв се стича по студената й буза. Дъждът мие сълзите по лицето й. Почти мъртва е душата.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито ду ...
Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...
Преди да спре сърцето ми да бие,
преди във вечен сън да се стопя.
Тогава може би ти ще разкриеш
какво за мене бил си в любовта!
Тогава може би ще съжаляваш ...
Погребвам много стари страници,
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...
На баба Найда, която много ми липсва
На двора пак е тихо и спокойно...
Да седнем тук, при старите дървета!
Поливаше ги баба всяка вечер,
а ябълките бяха ей...й такива! ...
Като огън от небето две искри изригнаха,
а впоследствие от Ада падна лунна светлина -
не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.
Всички бяха грешници -
озарени от лутащи се сенки. ...
Когато те създавах, се проклинах.
(Дъхът ти ме изгаряше до кости).
Извайвах те от магнетична глина
(а тялото ти молеше за още...).
Създадох те по-равна на богиня ...