Оставаш забравен почти...
и почти те изстрих от съня...
Разбивам на капки всички мечти,
но знам, дори така ще се раня...
Оставаш забравен, нали? ...

Човек и добре да живее, се венчава,
едно след друго и децата се родяват.
След това, на свой ред, то се ръзумява,
тръгват децата, внуците се появяват.
И ето внучката ми мила, най-любима, ...

С теб аз заспивам и с теб се събуждам,
ти си страдание, копнеж и мечта,
искам те истински, нежен и влюбен,
не само в съня, в реалността...
Гордостта ли е тази, която ни спира, ...

ПЪТЯТ
Гали ръката ти
(...топла е)
aреолите ми тъмни.
(... страхотно) ...

Откри ме в миг нечакан, неуловим.
Дали бе миг греховен и неукротим?
Грях? Та ний душите си творим
и мислено опиваме... горим...
Есен е. А зимата ме срещна ...

Никак повлияно от "Когато свири пианист" на henryoliver
Сълза на цигуларка
На Диана http://lovediana.co.kr/
Ти знаеш ли какво е?
Да се диплиш? ...

Как бързо се изгубих без да искам...
Вървях на някъде и слепотата
се спусна бавно пред очите ми,
денят прегърна тъмнината.
И търсех пътя, и крещях, ...

Зима иде, скачат всички,
кончета, мравки с ръкавички.
Снежко на двора с бели цървулки,
оглежда се и се любува на снежните висулки.
Коледно парти в чест на гората, ...

Сутрин прегръщаш ме с утрото.
Вечер завиваш ме с тъмен воал от мечти.
С топлина дарява ме слънцето.
С приказка приспиват ме твоите звезди.

В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето, ...

Бъдни вечер е! На тази светла нощ е и наречен символа на семейния огън - бъдникът.
Разбира се, че той е следващият символ, който свързвам с Коледа.
Рождество Христово е празник на семейството. А какво е семейството без семейния огън, без огнището, без светлината и топлината? Затова и предците ни са ...

Принце мой! Сънувай ме и тази нощ!
Как идвам аз при тебе, мили мой!
И боса стъпвам лекичко на пръсти!
Ето ме! Цялата съм твоя, миличък!
Облечена във чисто бяла рокля! ...

Все повече се изчерпвам,
думите не идват както преди.
Бурята в душата ми се засили,
стиска сърцето и го души.
Моите "песни" са все по-тъжовни, ...

Извинение
Колежке, толкова много свикнах с теб
и се чудя как успях два листа да откъсна?
Но го направих за моя приятел. Да му напиша рецепта.
Не се сърдиш, нали? Няма! Обещавам! Няма да Те пръсна! ...

* * * * *
Тъмно е,
и студено...
Само ти си
запалена свещ ...

Жената на шейсет. Какво е?
Морна птица след знойното лято?
Замръзнала сълза без свое ято?
Една мъдруша мъдрости събрала,
в замяна добротата си раздала. ...

На Дебора
Слънчо златен от небето,
що ти се доспа?
Що си криеш ти нослето
зад голямата скала. ...

Изгубени мечти
Как всичко отлетя, как се промени,
а щастлива бях в прекрасни за мене дни.
Къде се стопи всичко онова, в което вярвах,
заради което се събуждах? ...

Отивай си! Аз няма да ти преча, не ще заплаче вече моето сърце.
Отивай си - така е най-добре!
Защо да се лъжем непрестанно,
защо да сме един до друг, а да сме сами,
не изглеждаме ли някак странно, ...

Лудост
Понякога нотите ми напомнят
за шоколад с лешници
и двойно кафе.
Кафето не беше за мен ...

В дълбините ти раста...
Бяла пяна от мечти.
На брега се връщам малък.

Нощта я съблече с ледени пръсти,
а полъх от вятъра свещите разбуди,
във тъмно загатната свети луната,
звездите еротика рисуваха луди...
Отпусната беше душата тъй грешна, ...

Светли мантри шепне
тази нощ безсънна.
В тайнствено вълшебство
двама с тебе тънем...
И се свлича здрача ...

Ерата на злополуката
и залезът на всичко живо,
ерата
и поуката
от прииждащото сиво... ...

В моята река от огън,
тайничко си скрила кубче лед,
тайничко зазидан е - ти можеш,
да откриеш в мене най-чувствителния ред.
"Че ледът от огъня топи се" - ...

В края на града имаше голям красив парк - горите се редуваха с китни полянки, а те, изпращани от редица дървета, приключваха отново в гори. Паркът беше известен в цялата околност, затова през почивни дни се пълнеше с хора. Децата се гонеха по тревата на полянките, грижовните майки разхождаха вечно у ...

Поиска от мен да направя магия.
Поиска от мен да намина край теб като сянка.
Заплаках, но тръгнах клишетата в мен да разбия.
Видях се с очи пъстроцветни.
С калинки играх си аз до насита, ...

Ще среша косите на спомена
с най-шарения гребен от мечти.
И в царството на любовта ми
царица пак ще бъдеш ти.
Ще те обкича със надежди. ...

Разперени крила остават дири
в тишината на космическите бездни,
звездолети прашни в орбити се ширят
по неутъпкания път на светлините звездни,
където няма земни хоризонти, ...

чувство на липса,
чувство на топла празнина
преливащо и пáри,
защо така ме удари...
защо трябва да боли, ...

Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
оплитат го, без да го стягат,
въздуха напръска лицето ми
и после незнайно избяга.
Кадифени мисли оплитат душата ми, ...

Обичам го горещо, обичам го безумно,
обичам го със огън, обичам го със плам,
обичам го човешки, обичам неразумно,
обичам го без корист, обичам го без срам.
Обичам го, когато поглежда романтично, ...

Мисъл -
тиха история
като жив трепетен зов.
Спомени топли
в шеметен ритъм - ...

Не ме чакай месеци, години,
пропъждай мислите си, подобно на дните,
поривът може би все ще милее
за онези мигове в сърцето скрити.
Ще тъгува, ще плаче, но за месец, за два, ...

Пролетта през сезоните
През зимата
Зима рисува
пролетни цветя върху
прозореца ми... ...

Истинска обич...
Какво е истинската обич?...
Хилаво дете,
от вятър трепне...
В калта се валя... ...

В измръзнало от студ легло намирам те.
Безмълвно казвам ти: "Здравей..."
Когато влизаш надълбоко в мен,
разказвам ти за сивия си ден.
Прошепваш ти: "Сега се смей..." ...

Понякога пристигаш във съня ми.
Както винаги - пределно непонятен.
Очите ти докосвам със дъха си,
очите на неизживяно сладострастие.
Понякога те гоня... От деня си. ...

Защо ли толкова пиша за любовта?
Дали защото е юни?
Или защото си я нося в кръвта,
родена сред пясъчни дюни?
Започва класически, с една искра, ...