Сега светът свали гарда,
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...

Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...

Έχω πονέσει γι' αυτήν
Πάλι για κείνη συζητάω
τα βράδια τραγουδάω
τραγούδια που΄χε αγαπήσει
Πάλι κι απόψε δεν κοιμάμαι ...

Твой
Гледам към земята,
за да прикрия тъгата, изписана на лицето ми.
Изричаш думите, за които мечтаеш,
за да прикриеш лъжите, за които мислиш. ...

Lee Ryan - Her Name Was Sun
She wore flowers in her hair-----Тя носеше цветя в косите си,
So the month of June would follow her-----така че, Юни да я следва.
She is freer than the birds-----Тя е по-свободна и от птица
Flying way above the world-----летейки над света. ...

''Любов от пръв поглед''
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...

Полето замира,
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела ...

* * * *
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...

ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо ...

Пясъкоструйно времето изтичаше.
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...

БЪЛГАРСКО ЛЯТО
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...

На теб
С теб започва утрото неземно.
С теб вкусвам първото кафе.
В теб усещам се четириизмерно.
В теб единствено оставам насаме. ...

Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...

Бяло е край мен, тихо е,
времето е спряло своя бяг.
Не мисля за нищо, мисля за някоя,
а наоколо натежали дървета от сняг.
Преследва ме, на крачка, ...

Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...

Като не разбират
И сега, всички ръцете горе!!!
Въобще не разбират нищо от шоу. Защо трябваше да викат полиция?! Защо трябваше да ме закопчават с белезници?! Падна ми се младо полицайче. Викам му:
- Така ли ще си играеме?
Той ме гледа и не реагира. Леле, на времето какви мъже имаше!!! От половин дума ...

Днес е твоят сватбен ден!
Ден на мойта орис зла!
Ще получиш днес букет
от сълзи и самота.
А букетът ще тежи, ...

Аз съм тук,
за да те обичам,
да се смея с теб
и да те хвана за ръка.
Боса с радост ...

Защо обичам толкова лъжите, които ти изричаш?
Боли от думите, с които ме събличаш.
Изречени от устните на ангел, тъй истински и празни,
ножове забити в кървящите ми рани.
Защо обичам целувките ти страстни? ...

Излез от водата.
Така ще срещнеш
въздуха земен.
Поемаш вината,
защо да е грешно. ...

Съжалявам. Но не се интересувам
от обувки, дрехи и парфюми.
Аз живота най-обичам да рисувам
с красиви, пъстроцветни, нежни думи.
Извинявам се. Но нямам във главата ...

Татко... думата мираж в моите устни.
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага. ...

Бързо отлитат минутите:
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...

Когато чувствата угаснат и
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...

Ти си ангелът
Нека се разходим по брега
Това е нашият шанс
Красивият бряг
Погледни ме и ще разбереш ...

Където няма нужда да мълчим
и всъщност не е нужно да говорим.
Оттам си тръгвам все по-ничия
и въпреки това до болка твоя.
Където е неистов всеки миг ...

Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран ...

Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...