Най-гадно в живота е, когато
приятелят ти предаде те яко
и след като си му подал ръка -
ти забива нож в гърба и плюс това
идва после да се извинява - ...
Огнището е важно място във всяка къща,
да знаеш огън, че те среща, щом се връщаш.
От прашен път, измолил себе си, приседнал
до Божака, с тютюна и с медното джезве.
Комин се застроява още от основите, ...
Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!
Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.
За да вярвам в светлината. В слънцето дори.
Да вярвам, че го има.
Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?! ...
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...
Молитвено протягат клони към небето
в студената и анемична светлина
голи, призрачни дървета,
оплаквайки поредния си листопад...
А зимата стои на прага ...
Мъгливо е. От чувства е опушено.
В неясен силует те опознавам.
Тежат ми спомените и задушно е.
С мъгливи капчици се прозсълзявам.
Напукват ми се устните. Мълчание. ...
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче, ...
Къде си ти, защо не си до мен сега?
Тази нашата любов така ни раздели,
сега един без друг вървим
и любовта си ний таим.
Дълбоко в нас сме я покрили ...
Страхът наднича през стъклото...
В очите ужасът надава рев...
Стотици удари брои сърцето...
В теб пулсира всеки нерв...
Тяло в паника се вледенява... ...
Белите ми мисли
Облаците бели, бели птици полетели,
бели са и небесата, чисто, бяло е в душата.
Бели думи, бели мисли в бялото се реят,
бели чувства в бяло време, бяла е и тишината. ...
Някои от вас знаят, че мъжът ми не е българин. Африканче е, взех си го от Африка. От страната на Зулусите, Кхоза, Тцуана и още много такива. Обаче ме лъже, не е от там, та той е по-бял и от мен. Има нещо гнило в Африка! Ще разбера аз! Ако исках бял, щях ли чак в Африка да ходя, да го търся. Милото, ...
Това е историята на всеки един човек. История, която всеки иска сам да напише за себе си. Всеки, който държи на себе си. Всеки, който държи на свободата и независимостта си. Всеки, който държи на своята чест, на своето достойнство.
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
В зора от замръзнали чувства,
в сълзи от сама слепота,
ти си тръгваш - без поглед за връщане
и в този момент съм сама...
Аз няма да те моля да се връщаш, ...
Душата ми е призрачна принцеса.
Пленница в тленен замък стар.
Воините-спасители не знам къде са...
А ТЯ сама за себе си е непоносим товар.
През прозорци два високи наднича. ...
Все пак аз ще те намеря,където и да дишаш ти!Върху небето ще се покатеря и яхна кон от питащи звезди.Ще полетя така стремглавонад хора, чувства и мечтии в полета ти няма да забравям,че трябва да побързам -някъде ме чакаш ти!Спътник ще ми бъде лунен вятър,тръгнал като мен в нощтада дири любовта си по ...
Duncan James - Save This Moment For Me
I don't know what it is about you
but you're always on my mind
I don't know if you feel the same way I do
cos we're running out of time ...
Вън вали... и пусто е във моята душа,
димът цигарен с мъката се слива,
сърцето мое, тъжно е сега,
то те обича... знае, че не бива.
Как се влюбих, даже не разбрах ...
Тя беше красива и добра...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.
Ден след ден, нощ след нощ... ...
Прости ми, татко, за младежките ми грешки,
за мислите и болката, за всичко ми прости.
Не съди за младостта ми с думи тежки.
И ти от тук си минал и много си грешил.
Прости ми, татко, задето често пъти ...
(По картината на Ван Гог -"Слънчогледи")
Там, в далечината будни, тъмно-жълти,
жълти и тъмни се люшкат слънчогледи!
Там, като в люлки слънчеви, безумно-дълги,
в времето проблясват, насечени златни мълнии! ...