Жива съм. Не се страхувам да кажа, че желая, че харесвам, че обичам. Не ме е страх. Kогато съм жадна - пия. Единствена ли съм? Нима само аз съм жива в този нереален, измислен и лицемерен свят. Разхождам се сред гробище, само моята кръв ли е топла, само моят ли поглед гори? Алеите - сиви, покрити с п ...

Оглеждаш локвичката ми.
Моята локвичка!
Ядосваш и се.
А аз на теб се ядосвам:
съсипа ми локвичката! ...

На Николай
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата. ...

Всички знаят колко е важно да имаш сигурен човек до себе си. И когато изпаднем в трудна ситуация, да ни подкрепи. Дори с една усмивка или дума. Но май необходимо е за жените. Защо мисля така ли? Ами...
Подготвяме се да излизаме с жената. Аз да плащам сметки, а тя на шопинг терапия. Докато извади дре ...

Ема беше един от най-добрите фотографи в града. Това освен, че и беше любимото занимание, беше и начина й на живот, и работата й. Както писателите пишеха и по този начин изразяваха себе си, така и Ема, чрез своите снимки изразяваше възгледите си. Работата й, позволяваше да пътува много и да се запоз ...

Безмълвно скитам в тъмнината,
обзет от безкрайна самота.
Черна дупка разяжда ми душата,
кърви сърцето от мъка и тъга.
Очите ми вглеждат се в безкрая, ...

Сгушена сълза
от мен не се разделя...
Споменът е жив!

Кога успя да нахлуеш в мислите ми?
Толкова дълбоко, че стана част от мен.
Щом те опознах, завинаги останах в твоя плен.
Искам да погледна света през твоите очи.
През тях ще видя неща, които знаеш само ти. ...

Безмълвно гледам на запад,
нощта залеза закрива,
погледът погълнал е безкрая,
рубинен лъч в очите се забива.
Безмълвно гледам на запад, ...

Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...

Не се замисляй върху това, което ще прочетеш! Не е ново откритие, нито добре подредена мисъл... просто едно голямо лутане. Навън и навътре. Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава. Никога не се замисляй за това, което излиза през устните ми, когато съм с теб... сама с теб. Прост ...

Отново черно петно... не помня какво съм правил, не помня къде съм бил, нито с кого. След като се съвзех целия ми свят се обърна. Не съм същия. Не съм човека, който бях преди. Промених се по начин, който не разбирам. Хората, които обичам и които ценя, започват един по един да ме напускат... не искат ...

Яд ме е, защото ме боли,
бясна съм, защото ми каза спри,
мразя се, защото липсваш ми.
Ненавиждам се,
защото не виждам от сьлзи... ...

ИЗПОВЕД ПРЕД АДА
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача ...

За това ме вдъхнови "Приказка за стълбата"
Навсякъде виждам хора,
които от високо ме гледат.
Качил ги е някой там горе
и сега не могат да слезнат. ...

P.O.D. - Youth of the nation
Last day of the rest of my life I wish I would have known cause i'd have kissed my momma goobye.
I didn't tell her that I loved her or how much cared or thank my pops for all the talks and all the wisdom he shared.
Unaware I just did what I always do.
Everyday the same r ...

Лоренцо Да Понте - Не ще си вече
(превод на английски превод)
Това е превод на арията "Non più andrai" от операта "Сватбата на Фигаро" от Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart). Либретото е написано от Lorenzo Da Ponte (Лоренцо Да Понте), базирана е на театрална комедия от Pierre Beaumarc ...

Falling Again
I lay, looking at my hands
I search in these lines
I've not the answer
I'm crying and I don't know ...

Rammstein - Nebel
Sie stehen eng umschlungen
ein Fleischgemisch so reich an Tagen
wo das Meer das Land berührt
will sie ihm die Wahrheit sagen ...

Забранено ти е да обичаш!?
Не ставай смешен, кой ти забрани това?
Всяка втора ти отричаш,
затова не си щастлив сега.
Пресъхнали до дъно са очите ти. ...

Четири месеца любов,
а после четири раздяла,
това е нашият живот,
това съдбата е избрала.
Четири месеца щастливи ...

Мечтите рухват ненадейно и остава болката,
която ти горчи като пелин,
която мъчи твоята душа ранена,
която я човърка със остен,
която я гори като с желязо ...

Защо е тъжна песента ти, мила?
Тъгувам за очите ти красиви,
че месечина нежна е изгряла,
а няма кой да ме погали, мили.
Какво тъчеш в нощта, моя мила? ...

Сълзите ми попиваха в нощта
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях ...

На кръстопътя на надеждата е спряло
очакването ми за страстното начало.
На всичко, идващо до мен, поставям име -
съдба, любов и... пътепоказател,
така и то изпъква, казва сякаш: "Позови ме!" ...

Слънчева пътека
Чувства са дълбоките реки,
препускайки през мойте полета
и търсят непознати равнини,
а давят се във близките морета. ...

Човек за човека е вълк или добро куче.
Гладният на сития повярва и го избра за кмет.
В пасивно общество активният индивид не преуспява.
Границите на мизерията са широко отворени за всички българи.
Натрупан е богат опит за присвояване на народната пара. ...

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,
наместо викове пулсираше коварен страх,
в отломъците сред експлозията на намръщеното време
купчини митове навързани съзрях.
Издигаха се планини от горди предразсъдъци, ...

Мрак.Без Луна.Без звезди.Самотна птица.Кукумяука в нощта.Куче вие в далечината - отпред.Глухо стене от глад стара, бедна жена.Във гората вълк, единактърси плячка и втора, и пак...... И прескача дворове и плетдо насищане на вълчия глад............Вие куче.Кукумявка крещи.А някъде там, през девет реки ...

В недалечното бъдеще.
Изкуствено-безпогрешни мисли.
Губи се човекът.

Знам, че не трябва,
но аз те обичам!
Знам, че не трябва,
но аз мечтая за теб!
Знам, че не трябва ...

Анархист
Чист и беден.
Ще повърна!
По-добре вмирисан звяр!
В анархист ще се превърна. ...

Halid Muslimovic - Prsten moje majke
Skinula je majka moja
zlatni prsten s ruke svoje
i prije no sto oci sklopi
prosaputa sine tvoj je ...

Чувъм - зъд гърбъ говорът,
чи била съм ирутичка...
И къквоту дъ им сторъ -
виждъ съ пурнуграфичну.
Но и яз дъ съ уплачъ - ...

Ако до сетния дъх си остане
това ми сърце във гърдите,
дори цяло покрито във рани
отново за тебе ще пита!...
Сред звън на прощални камбани ...