Душата ми я няма, има само бездна,
огромна, зловеща, километри дълбока.
Ах, как искам аз да изчезна,
но, уви - не ме пуска съдбата жестока...
Изглежда безкрайна, но всъщност не е, ...

ПРИ ВРАЧКАТА
В деня, във който бях си взел заплата,
отидох аз при врачка непозната.
Подадох й в ръка един куплет.
- Кажи ми нещичко за тоз поет! ...

Найт растеше с дни. Беше весело, щастливо и много дружелюбно куче. Детето нямаше търпение да се прибере в къщи и да започнат лудориите - да се гонят, да се търкалят, да хвърлят пръчка... Мила се грижеше за кутрето като малко дете, знаеше, че доберманите са изнежени кучета - не понасят студа и затова ...

Light The Universe
[Music : A. Deris / Lyrics : A. Deris ]
In a house up the hill
Lies a boy, he’s sleeping still
And the time’s creeping by ...

Игрите
Всеки си има своя игра и обикновено това е онази, на която е печелил в детството си. Някой се привързват към игри, които научават по късно, но общото е, че всяка игра, която приемеш става твоята игра и чрез избора си, най-често даваш възможност да лъснат и твоите истински качества.
„Който го ...

ЦеЦа-Белград
Знам за един град,
той нарича се Белград.
Знам за едно име,
но не го споменавам. ...

ОЧАКВАНЕ
Нямо обожание.
Зареян поглед.
Въздишка.
Откраднат миг. ...

HIM - And Love Said No
And love's light blue
Led me to you
Through all the emptiness that had become my home
Love's lies cruel ...

Искам
сълзите ти да пресуша,
въздишката от устните ти да поема,
болката в сърцето ти да заглуша,
с радостта в очите ти да грейна. ...

живот горене
пламък жив
от новото слънцестоене
до пълнолуние
струи ...

Отразяваш се във мене като в огледало -
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност ...

Използва ме тъй, както всички други,
със моята душа се подигра.
Чувствам се самотна и ненужна
с раната в моите крила.
Отккъсна ги, а толкова ги исках! ...

MARILYN MANSON - Heart-Shaped Glasses (When The Heart Guides The Hand)
She reminds me of the one in school
When I was cuttin'
She was dressed in white
And I couldn't take my eyes off her ...

Танцувам с вятъра... от думи две
в душата ми изгрява песен,
под светлините на звездите
се раждат тайнствени копнежи.
Луната нежно се усмихна ...

БрАвата
Сам.
На края на света.
Сред море и чужди хора.
Тъжни дните си следя, ...

Стига!
Стига мерена реч!
Стига парфюми!
Време на неогледна е сеч.
Не! (на костюми) ...

Както Хляба
на Маги, защото толкова мога...
"Този път - Завинаги!"
Както цял живот съм мечтал!
Напук на поверия, чувства изстинали. ...

Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.
Живот ли е това, се питам? ...

Просто
Четеш ли ме?
Значи нещо ти казвам.
Усещаш ли ме?
Значи нещо ти давам. ...

Подарявам ти
картината със лунното
море
няколко лодки
потънали в самота ...

Искам да пребродя боса...
(без компас и без атлас,
без апарат за кръвно, без лекарства,
без паспорт, без мулти-пас
и без фалшиви рими, ...

Пареща сълза
на бузата попива
плачещо пиано.

От малка Мила мечтаеше за едно - да има идеалното семейство, голяма хубава къща с много деца в нея... През годините съдбата се оказа благосклонна към нея - намери си съпруг, подходящ за нея, удовлетворяващ всички нейни вкусове и фантазии, с когото живота не беше монотонен и сив, а едно вечно приключ ...

Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!
А тръпнехме от всеки нежен поглед! ...

Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!
Бездиханна - жажда ме изгаря ...

Кой звезди брои за мене нощем
и от сън снага ми буди още!?
Кой ще вдъхновява мойте рими
и надзърта в устремите ми!?
Кой ще джавка ненаказано ...

Глава IV
Изгубената империя
Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород... ...

Глава III
Към Атлантида
- Сти'ян, к'во се е слу'ило с теби? - попита Йо.
- Огромен вълк... ме ухапа - отвърна Стилиян. - Аз съм върколак.
- Зъвинъги ли? - рече Йо-Йо, който явно владееше по-добре български от съпланетянина си. ...

Тръгваме за моренцето и Симона ме пита:
- При Надя и Мира ли отиваме?
Това са ми най-добрите приятелки и миналата година с тях бяхме заедно на море. То и на планина сме ходили заедно, но това е друга тема.
- Сега отиваме при други приятелки, ще ги видиш.
И започвам да й чета „Спящата красавица". Има ...

"4ever"
Here we are so what you gonna do?
Do I gotta spell it out for you?
I can see that you got other plans for tonight
But I don’t really care ...

В днешно време човешкото съзнание робува на цветовете. Било то за цвят, който определя външният ни вид, например цветът на косата, или пък за това как изглежда мястото на което живеем, стените, вратите, че дори вече и прозорците могат да се похвалят с различни цветови гами, било то за ядене, да, дор ...

Колко много крием в душите си.
Колко скрити чувства има вътре в нас, борещи се за свобода.
Колко мъка и тъга чакат своя ред.
Колко много чакат те да намерят своята капчица, своята сълзичка, с която да се спуснат и да изтлеят в безкрая.
Колко малко от тях обаче успяват да излезнат по този начин. ...

Живяли някога две деца. Момиче и момче - Ани и Митко. Приятели били и то много добри. Един ден Ани почувствала някакво странно чувство, което било изпълнило сърцето и със нежност и топли чувства. Това била Любовта. Тя дошла при нея, за да й покаже едни от най-красивите блага. Ани се била влюбила в М ...

Да избягаме сега, да отидем ний накрай света!
Да тръгнем още през нощта!
Искаш ли, искаш ли, далеч да се скрием?
С тайнствата на планетата Земя да се покрием?
Да тръгнем на Север. ...

И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:
„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."
Потънала съм във съвети до колене, а тез колене вече не държат -
напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.
А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ак ...

Повярвах си.
На собствените вярвания.
И май сама от тях разочаровах се.
Най-лесно е да вярваш. В нещо.
Било то и съвсем измислено. ...

Цеца-страхливец
Пргърни ме и си върви по пътя,
по който вървят страхливците.
Изпращат те очите ми залутани,
и едно нежно женско сърце, като ...

Като стар порок, като отказани цигари
заставаш на пътя ми сега
и чувствата, до днес забравени,
разпалваш със протегната ръка.
Онзи дим от сладката отрова ...

Сънувах странен сън - бях дете…
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...

Das letzte Streichholz
Sie küsste sanft ihr liebstes Spielzeug
Bevor sie es zerbrach
Dann schlich sie sich voll dunkler Sehnsucht
Ins kalte Schlafgemach ...