"Hollow Heart" by Joanita Uzu (Йоана Узунова)
П.С. Мотивчето е първоначално записвано в домашно студио, а после отидох при приятел с професионално студио, за да пооправим звука. Имахме обаче само 3 часа, така че не е перфектно :) Клипчето съм си правила сама.

Музика и изпълнение: Аспарух Любенов

Елизабет се събуди в стаята, която Франк й бе отредил в съня и емоциите й веднага се разбунтуваха. От една страна, изпита облекчение, защото присъствието й тук означаваше, че той е добре. От друга, разочарованието й, че отново ще трябва да бъде разделена от Сам, след като вече бе прекарала седмици б ...

Дрешки само от дантели,
устни с еротичен гланц.
Молекулите са спрели
даже вечния си танц...
Гладка кожа от сатен ...

Живеем в кататонен ступор,
без цел, посока, и от ден за ден.
По лице в калта, улучена от упор,
лежи страната ни пред тлен.
Плени я пасмина на абордаж, ...

Само за мене нощта
Когато навън пак е тъмно,
пътувам без път, без билет,
сънувам и пролет, и лято,
танцувам пак само със теб. ...

Ще бъда на чисто със себе си,
с човека до мен,
с небето, с морето,
с пясъка и вятъра в косите.
Ще падам, ще ставам, ...

Едно дърво навън без клони -
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...

Без глас той вика истинно,
а тя приглася му без глас:
– допълват се!
Красиви лебеди,
тъй ведри и усмихнати. ...

Разсъждавам върху тоз мотив,
какво е да си неуместно справедлив,
дали по-зле е да си неуместен,
вместо несправедливо ти да си уместен?
Да си неуместен трудно сякаш е, ...

Когато забеляза, че любимите му порно актриси започнаха да друсат поовяхнала плът и да изглеждат вече не дотам привлекателни както преди, той разбра много неща.
Погледна се; Видя си коремчето, плешивата глава, и изкривеното кокълче на стъпалото на левия крак;
Операцията на коляното, косматия гръб, б ...

По дефиниция домашното насилие е, когато един член на семейство или на връзка, или на жилище, както и бивш партньор упражнява или се опитва да упражнява насилие върху другия партньор, член на семейството или дома. Това, което знаех за домашното насилие беше, че отнема частици от човек всеки път, ког ...

ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...

Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя, ...

До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...

Тихо е. Мълча и слушам
пролетния птичи свят.
В синьото копнежът сгушен,
чака ги да излетят.
Слушам ги – небесни трели, ...

Аз имам нови приятели които са много добри и мили с мен. Те са в един център, в който и аз
ходя всеки вторник и четвъртък. Много ми харесва там. Работят там, точно те са новите ми приятели. Много ги обичам! Все още не съм написала поезия за тях, но някой ден и това ще стане. Сигурно още ми е много р ...

Имало едно време алчен и стиснат цар. Той живеел в разкош, но непрекъснато се оплаквал, че е беден и нещастен. Приближените около него били принудени да го изслушват и успокояват. Един ден първият му съветник казал:
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи з ...

Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...

БРАТ МИ, МУЗИКАНТЪТ
... казвахме му Музиканта,
който свири из града,
бликаше си му талантът –
чиста изворна вода, ...

Величествена и красива
е старата гора,
вековна, мълчалива
омайва с красота.
Тя пази старите си тайни, ...

Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен.
Изпратих ти ритъм красив, ...

Поезията, тази прима,
цялата във тайнственост обвита,
в живота ни, човешки, има
малка, но различна свита.
Това са тези, на които тя ...

Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...

Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...

Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...

Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...

Той беше младo момче от малко село близо до Пловдив. Никога не беше виждал нито морето, нито планините, а само полята и горите. Имаше жена и малко момченце, които обичаше повече от всичко. Не искаше да ходи на война, но го призоваха и пратиха на Македонския фронт.
Месеци наред се сражава в окопите п ...

С багодарност към Красимир Тенев - Майстора, който повдигна в свой коментар темата за Алберт Айнщайн и ме провокира да публикувам тези свои спомени
Много често се улавям, че в мислите си се връщам към проф. Ярослав Тагамлицки - вечна му памет! Причината е, че той беше истинско чудо сред другите бълг ...

Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...

Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...

Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...

ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...