Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...

/свръхкратък разказ/
Предишният ме беше свалил насред пътя – в тънка лятна рокличка на цветя и на високи токчета. Подхвърли ми някаква плетена жилетка и отпраши с мръсна газ с луксозния си мерцедес, където имаше място за още три такива лековерни като мен. Бързал!
Този беше по-обикновен, с по-безличн ...

- От днес ставам еманципирана: спирам да готвя, чистя, пера, пазарувам.
- Тогава аз се връщам при мама.
- Не можахте ли по-рано да ги свършите тия карти, я кое време е!
- У Кирчо не се играе до карти, а до бира.
- Гицо, нали си купихте сушилня, що простираш прането? ...

Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...

След часове броени
и Новата ще срещнем.
Ще грейне с фойерверки, светлини!
На старата със благодарност да прошепнем:
Благодарим за подарените мечти! ...

– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...

Вечно гонех някакви задачи,
бързах този свят да го открия,
ала все по-бавно взех да крача.
Осъзнах - животът е магия.
Щом си жив, на някого си нужен, ...

Подир толкоз израждане,
посред толкова изродители -
дали нов Паисий
и ново Възраждане,
о, мили Боже, ...

по
празници се
самотата най усеща

Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...

Исках усмивки да дам. Не можах
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца, ...

СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш, ...

и
синева небесна
предновогодишна се довя

Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните с ...

Едни и същи, вездесъщи
в сайта бродят настървено.
Прилагат тактики могъщи
и хранят егото рождено.
Чевръсти, умни, закачливи ...

Виждам на бедните хора тъгата,
за тях ме е грижа и се тревожа,
те са с ниска пенсия или заплата,
нека имат по-щастлив живот, Боже!
Нехаят ли за тия люде лидери наши - ...

Търпение изстисква ме без мяра,
но жилава е любовта - живее.
Не идва влакът с теб... На странна гара
търпение изстисква ме без мяра.
С тъгата самотата ме изгаря, ...

Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...

Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...

Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...

Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...

ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...

И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо. ...

Ще бъде уточнено през антракта.
Смехът на всяка болка е горчив...
Когато се представят всички факти,
дори и Бог е длъжен да мълчи.
Какво ли, всъщност, трябва да направим? ...

Всяка война е престъпна, гражданската - максимално.

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...

Когато силната жена върви,
не се опитвай пътя й да спреш.
Сърцето може силно да кърви,
но тайната й няма да съзреш.
Тя винаги върви смело напред ...

Пак родопските гайди минорно звучат,
композирали мъката наша.
Нека хищници дебнат под път и над път –
вдигам с Крум за победите чаша!
Глътка спомен от тъмното робство отпил, ...

Наливам от спомените
Замайвам се от болка и тъга
А уж вкусът трябваше да бъде друг
Дали пропорцията бе грешна
Дали захарта бе в повече и от това боли глава ...

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.
Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.
Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа
за лъчите на мечтите и за всичките слова!
Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах, ...

Прага любима, ти приказен град,
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз ...

Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...

Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...

В очите ми единствено блести целта,
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена, ...