Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...

Не тъгувай за минали тръпки,
не рисувай въздишки от мъка.
Направи непредвидени стъпки
и не страдай за идна разлъка!
Не изпращай заръки ненужни ...

Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...

Кажи, сърце, защо си натъжено,
и що тъй бавно биеш, а не спря,
дали защото ти е гадно и студено,
или е жестока твоята съдба.
Кажи, сърце, защо не проговаряш, ...

- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...

КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...

В нечии очи ще си искрата.
В нечии очи ще си зарята в нощното небе .
В нечие сърце място ти е отредено.
В нечие сърце любов ще ти се даде .
В нечии ръце ще се запалиш. ...

Не спира, не спира безкрайното време...
Върти се Земята, менят се сезоните...
Измине година и друга поеме...
В календара се сменят на дните шаблоните.
А хората бързат, животът лети ...

На теб преди години обещание ти дадох -
"До сетния си час със тебе ще живея!".
Всичко мое - сърце и душа си раздадох,
с теб дишам, с теб плача и се смея.
Търкулват се годините една подир една ...

На гости съм у моята голяма приятелка Фанчето.Двамата с нейния Лъчо днес празнуват порцеланова сватба –двадесет години от вълнуващото събитие.Купих им сервиз за торта от костен порцелан,ръчно изрисуван с прекрасни багри.Зная,че на порцеланова сватба порцелан се подарява.Фанчето остана много доволна. ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...

Бъди един небесен лъч за мен сега,
любов - пътека в земния ми ден
и две октави нежна висина,
и празничен неповторим рефрен.
Аз зная да обичам без вина, ...

Наздраве, куме, вдигай чашата,
че времето ни отминава
и бързо свършва се тя, нашата,
дано поне следа остава!
Ей тъй живота си прекарахме- ...

***
Тинята на сътворението –
обагрена
от залеза…
*** ...

Нощ
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!

О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...

Дърво сроди се
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват.
https://www.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
https://www.youtube.com/watch?v=ptfn8LX8o1A

Ти трябва да възкръснеш с дух и песни.
Когато Бог ми светне в бащин дом.
И трябва да блестиш над всички с честност.
Над твои земни смъртности и стон.
Ти трябва да простиш на мен и батко. ...

Красота на североизток
Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запа ...

Нека има светлина в нас,
за слабите грижи да има,
да ги топлим в този мраз,
да им е уютно в тая зима!
В мизерия мнозина живеят, ...

Прости ми,
аз съм малка, не разбирам,
наивна съм,
прибързано реагирам
на всеки поглед и движение, ...

С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода, ...

Изгря Луната, а Нощта
до мене тихичко приседна.
Дали защото бе сама,
тя някак тъжно ме погледна.
Разказа ми за свойте мъки ...

На мен ми писна от лъжи,
интриги, фарсове, игрички.
И все от утре сме добри.
Да, добри сме, за парички.
А моят брат ми стана враг. ...

Хубавите черти на съвременен човек: търсещ, инициативен, пробивен, упорит, настъпателен, неотстъпчив, изискващ, борещ се, налагащ се, със самочувствие…
Хубави…
Ами ако е глупак?
хххх
От шестима участника в руска рулетка – винаги петима са доволни. ...

Вселенският разум съвество вършеше делата си. Например, на Синята планета, избрана за основа на Бъдещето, изпращаше малки богове. Чисти, непорочни, с интелектуална основа девет Божествени етажа над неговия.
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...

С магия ледна Снежната кралица
сърцето ми пак иска да смрази.
Обгръщайки го с мъртва огърлица
опитва, мила, в него да не си.
Разпускайки от скреж бели коси ...

Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...

Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...

Новата година настъпи,
със смела крачка към нас тя пристъпи,
ще е пълна отново с изненади, наказания и награди.
Дали ще бъде добра година,
това е в нашите ръце, ...

Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...

На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...

Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...

ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...

ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...