колчем
месец
закъснява
на
наследство ...

Сутрин. Слънцето огрява
в двора цветната леха.
А край нея си играят
-кученце и две деца.
Смеят, гонят се, мечтаят ...

Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...

1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...

На раздяла
На раздяла небето е в синьо,
на раздяла в душата е сиво,
на раздяла е болна нощта,
на раздяла е всяка сълза. ...

Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...

Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът ...

Под надвисналите клони
гаснат тъжните лъчи.
Още ден се пак отрони -
нощ виновно с нас мълчи.
Край реката искам да живея. ...

1977

Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...

На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман, ...

Чувал съм да казват, че вселената е крайно безкрайна. Това не го разбирам. Други твърдят, че е само безкрайна. И това не го схващам. Тази моя несхватливост вероятно оправдава афоризма на Айнщайн, че само вселената и човешката глупост са безкрайни, като за вселената не е сигурно. Свикнали сме да мисл ...

Крачка назад направѝ
и се засилѝ,.
напред отскочѝ
и в миналото не се оглеждай ти.
Колкото и да боли ...

Васил Иванич диша вяло,
облива се в студена пот
във лазарет, под одеало.
Система помпи кислород.
Бере душа с последни сили. ...

То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...

Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...

За теб съм неутрална,
кажи ми го в очите!
И на любовта ти виртуална,
че броиш ми дните.
Мисли мащабно, пълен е света ...

Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам. ...

Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...

Те, хора, са обикновени, но много сами,
не спират да пишат и да търсят любовта.
Тяхната муза е нежна, мила и красива жена,
но за жалост явява им се тя само в съня!
Но те не спират да пишат, да редят слова, ...

ТРЯБВА ДА СКРИЯ
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Трябва да скрия истината.
А защо трябва да скрия
истината, ...

ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

През юли е особено жестоко!
Смъртта е завишила свойта квота.
Тя взе момичето ми пъстрооко,
което беше влюбено в живота.
Без лятното момиче в синя рокля, ...

Сутрините без теб без усмивка посрещам,
както съм изпратила предната вечер.
Със сълзи на очите кротко заспивам,
а теб те няма да ги попиеш.
И цигарите, които изпушваме, ...

Телешки мисионер
е телевизионер,
телевизор - нраводер.
Тъмна просвета -
у интернета. ...

Повярвай ми, когото ми се плаче
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...

Малко ли думи в нощта
целуват ме в мрака с тъга…
Малко ли думи сега,
бродят във мойта душа.
Всички за тебе са те, ...

Към осемдесетгодишните
ми приятели – мои връстници.
Не унивайте, приятели мои,
а вдигайте чаши!-
Всички жени над седемдесет ...

През следващите два часа двамата със Сам разгледаха няколко магазина. В началото Елизабет бе решена само да разглежда, само където убиецът й имаше други планове. В мига, в който забележеше, че нещо е хванало окото й, просто я хващаше за ръка, влизаше вътре и й го купуваше, като не се трогваше особен ...

Докога таз жестокост ще търпим,
ами ако следващите сме ние?
Не, няма това дело да простим,
опитал се садистично да я убие!
Наранил с ножа своята любима, ...

Много е важно да се уточни, че в днешно време телевизията и музиката е издигнала на пиадестал единствено любовта между двама души. Но това е само една много малка сфера от любовта, само една нейна страна на многоъгълник. Другите страни са всичко останало което ни заобикаля, като една много важна стр ...

Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...

НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям… ...