ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ
Автор: Мерсида Садикович – Османбашич, Б. и Х.
Трепти птицата крещалец,
с разперени крила от дълги нишки.
Кънти ждрелото на миналото. ...

Губя се в безкрая.
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето, ...

Дори да се боря сърцето не иска друго.
Той е най-голямото божие чудо.
Не стъпвам,а летя когато е тук,
а липсата му ме изпълва със студ.
Жива съм,ала душата ми изгаря, ...

Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...

Годините отлитат на магия
Сякаш вчера бях в първи клас.
А племенниците ми днес са ученици
И снимките им гледам в захлас.
Гледам ги и с умиление си спомням ...

В една детска стая на едно обикновено жилище в една средностатистическа жилищна кооперация, живееше една дъска...за гладене. Когато я купиха всичко около нея беше ново – кооперацията и жилището, мебелите, младото семейство, което се нанесе там, току-що се бяха оженили. Скоро започнаха да гладят на н ...

На брега на морето,
там където
денонощно вълните
ухажват скалите,
две сенки в тъмата ...

КОГАТО ЕДНА ВРАТА СЕ ЗАТВОРИ, ОТВАРЯ СЕ ДРУГА
Тържествено пенсиониране на г-жа Севдалина Зафирова
Директор на Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ (1998-2022)
На 13 септември 2022г. от 14.30 , в двора на Първо средно училище „Свети Седмочисленици“- град Търговище, педагогическата колегия с тъ ...

Когато сърцето е в миг натъжено,
и няма утеха за него в нощта,
сред залеза стене от болка ранено,
проклинайки своята тежка съдба.
И даже когато в сълзи е обляно, ...

Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...

В душата ти тъга се е събрала,
в очите-може би, печал.
От скръб настръхнала си цяла,
а ти си моят идеал.
С никого не разговаряш ...

Плени ме, стани моето бягство
Не мога да погледна отстрани
Ти беше моето всичко
Ако миналото е само прах
Тогава бъдещето може да бъде нашата мечта ...

Поискам ли, ще те намеря
и с чувства ще те разтопя!
На тебе ще даря звездите
и тая нощна красота!
Поискам ли, ще се преборя ...

Не идваш вече в сънищата. Мен ме няма в твоите.
А само къс възглавница дели ни световете.
Изгубихме и мъничката обич по завоите...
Виновниците главни са навярно ветровете.
Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? ...

Обичам...
Когато погледите ни се срещат.
Обичам...
Когато очите ни се усмихват.
Обичам... ...

Иванчо: Тате, защо бавят ЕВРОТО?
Бащата: Защото първо трябва да въведат KEVRото!
П.П. https://fakti.bg/bulgaria/712648-proshkov-toplofikacia-sofia-poiska-20-uvelichenie-kevr-odobri-40-bez-da-go-iskame

Иванчо: Тате, защо бавят въвеждането на ЕВРОТО?
Бащата: Защото първо трябва да въведат KEVRото!
П.П. https://fakti.bg/bulgaria/712648-proshkov-toplofikacia-sofia-poiska-20-uvelichenie-kevr-odobri-40-bez-da-go-iskame

Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...

1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...

Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...

Спуска се прощална тъма,
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...

Есен е вече, море!
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...

Суетна съм, когато иде реч за чистотата на душата.
Не казвам, че стерилна е...сред другите витае.
Не искам да изричам клетви на безгрешници,
самата аз греша и си прощавам. Простено и на Вас да е.
Гневя се. Макар, че този гняв обида е за гневните. ...

Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...

Не ме търсѝ в казино или в бар.
Хазарт и флирт на мене не прилягат.
В игрите на лъжи и на комар
печели само, който не залага.
Във водките и скъпия коняк – ...

Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...

Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите, ...

Небето сякаш се предаде,
таено чувство как боли,
на болката си се отдаде
и рукна дъжд – вали, вали ...
И не разпитвам, не гадая, ...