Купонът е горе!Там, на Балкана,
насред мезета лежи и пъшка
юнак с почти празна до дъно кана
и свинска мръвка, почти запръжка.
На една страна- салата с чушка, ...

Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...

Рутката на Рут цъфти,
сякаш даже, че ще върже.
Аз, априлските сълзи,
трябва ли със нож да стържа?
Кифла върху саркофаг. ...

По Петър Анастасов
И живях на земята, тъй както си знаех...
Поживях си макар, че бях малко щастлив.
И за много в нещата дори нехаех.
И в добрите си мисли не бях завистлив. ...

По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...

Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – ...

Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...

Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...

... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...

Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...

Ако някой ден - със Путин
в някой хубав следобяд
се спогледам - две минути
на Червения площад,
няма да го нокаутирам, ...

Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...

Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.
Изгубен бях. Разкаяносломен до смърт.
Но днешният ти неочакван дар прокуди
от плещите ми планината на греха.
Чрез Теб откривам святостта на дните. ...

Цяла България за теб плаче,
изпълни ти дълга си с чест
в онзи ден тъжен, мрачен,
шокирани сме от тъжната вест!
Дано виновният получи наказание, ...

Липсваш ми! —
нежно, копнежно, безнадеждно.
Липсваш ми! —
шепотно, трепетно, шеметно.
Липсваш ми! — ...

Къде е Лена да ми сготви боб чорба?
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват, ...

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...

Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...

Пеят листата над водната шир:
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...

Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...

Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...

Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...

А ангелите още са до нас,
дори когато всичко помътнява
и е мухлясал истинският квас,
сърцата ни обида изтощава;
когато изкушени от върха, ...

В небето се долавя плясък на крила,
девойката глас чу за прокоба.
В чист блясък ангел долетя,
син Божий знай ти ще родиш,
дете от непорочната утроба. ...

"Обичам да гледам планината през твоя прозорец"
из естрадна песен
Две кафета на масата. Димят цигари...
Скици с въглен, разпилени по пода.
В утрото звучат музика ...

Открих те преди време
в това всекидневно лице.
Но продължавам да търся
пак теб и всеки дефект,
който така ми приляга, ...

Не всичко се прощава в този свят
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя ...

В съня ми влизаш - полугола
и вените ми осветяваш,
а те - мостОве над прибоя,
по тях пристигаш - заминаваш.
В мечтите идваш късно вечер, ...

... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...

Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...

Настана време да призная
живях си, като птица цял живот,
да, като птица пак повтарям,
че тази дума няма мъжки род.
Живях си не във ято, а предимно сам, ...

– Как си? Пак ли си тъжен
и сърцето ти пак ли боли?
Искам ти да си слънчев и нежен
и за болката ти забрави!
– Мила моя, далече съм, знаеш… ...

/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...

С млади дами бях насред кафето
и се кефих, може би, загдето
младостта припомних си завчаска
и сърцето бързо ми затряска.
Хайде, мила, пак да се сбереме, ...