Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Събуждане 🇧🇬
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
Летен текст 🇧🇬
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...
Кръговратни 🇧🇬
хххх
От десетия етаж паднал оптимистът Мишо.
Пита се – от кой етаж натам ще промени мирогледа си?
хххх ...
Разплетачката на дантели 🇧🇬
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...
Диамант 🇧🇬
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...
Сива палитра 🇧🇬
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
На ръба на цивилизацията - (Mirjana Tomović, B.i H.) 🌐
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В ерата на духовното насилие
пороците, хитреците и митовете
като вълк единак, ...
Жената в огледалото 🇧🇬
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
... за най-трудната прошка - към себе си.... (част от книгата "Лицата на неродените пеперуди") 🇧🇬
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...
Семеен албум 🇧🇬
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...
Огледалце от стената 🇧🇬
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
Предците ми говорят – Петър и Тодора 1 🇧🇬
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
Свят без Поети 🇧🇬
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...
Очите ти са мое огледало 🇧🇬
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...
Първоаприлска лъжа 🇧🇬
ще се разделим на два отбора.
Изкусно ние ще излъжем отрано
мама , тате, баба , дядо.
Първи април е хайде да излъжем, ...
Пак кратки истории 🇧🇬
- Дядо, вдигнаха ли хляба? Вдигнаха го. Вдигнаха ли месото? Вдигнаха го. Вдигнаха ли транспорта? Вдигнаха го… А ти?
хххх
Ханът даде знак, мечът изсвистя и главата на бившия кавхан Охсун хвръкна…
И как няма да хвръкне – Охсун бил предател. Сигурно е – твърдеше го сами ичургубоилът Дохтун. ...
Огледалото и времето 🇧🇬
огледалце, с теб ще споря.
Цифрите… не са най-важни.
Искаш ли да поговорим?
Времето, което беше? ...
Най-лошото момче да те обича 🇧🇬
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...