Тръгнали сме – път към пътя.
Връщане не ще ни стигне.
Стъпки стрък, порасъл в кръста
от безумието на мечтите.
Тръгнали сме – шепот лава. ...

... на следващия ден той заминал. Снежина се затворила в стаята си и не помръдвала оттам, свита на пода, с ръцете свити около коляното и плакала, плакала ден и нощ. Това продължило три дни, докато...
- Снежи за теб е - някакъв Митко!
Усмивка, за първи път от толкова дни усмивка се появила на лицето ...

Днес се върнах!
... В нашия град,
при нашите спомени.
Отидох на нашето място,
но отидох сама. ...

Когато погледнеш навън,
когато дъжда спокойно пада
спомни си за мен
и за обичта ми голяма.
Спомни си нашите дни ...

ЕНТУСИАЗНО
/до безобразност/
Други песни ще пееш, приятелю:
нощна класика в сън несънуван.
И прекрасни, ръцете мечтателни, ...

В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове, ...

Ти идваш в съня...
Когато вечер заспивам, ти идваш в съня
и караш ме да се чувствам най-щастливата жена.
В сънищата ми ти си принца, а аз съм твоята принцеса,
аз съм твоята звезда, която за тебе блести... ...

По навик...
Отдавно свикнали сме да сме двама,
отдавна всичко с теб делим,
а любовта ни, някак си, отдавна в нас я няма,
в навик се превърна тя... ...

Точно тук... И точно днес
пътеките ни се целуват.
Постой да помълчим!
На прага преди тръгване.
Щом направиш крачка и си ...

С крясъка на тишината
затихна ли бурят във мен?...
Във студа на сълзата
потопих ли покварния спомен за теб?...
"И винаги до теб ще бъда, ...

Сняг...
Щастлива съм, защо да крия?
Сняг навън вали, красиво е, нали?!?
Капят малките снежинки и бързо се топят,
как красиви са докато летят, ...

И днес ми говориш красиво
със думи макар и измислени.
А сърцето във мен се е свило,
защото виждам очите неискрени.
Правиш кратка пауза,замлъкваш.. ...

Ти далеч не беше прекрасен,
но аз пък те гледах с усмивка.
Те ми казваха: "Той е ужасен",
отговарях им: "Аз съм щастливка".
Ти не беше принца от приказка. ...

Болката, която ни свързваше
от обичта ни по-силна беше.
Не бяха ласки, не беше прегръщане,
но и агония предсмъртна не беше.
И се отдадохме с теб на целувките ...

Очите ти
Не обичам очите със цвят на небе,
заключили в себе си простори безкрайни -
свобода и живот,
и далечно сърце; ...

посветено на...
Грешна съм, скандална и свадлива.
Мъж да бях и Яго ще завижда,
на Отело ще спестя усилията -
ревността с любов не се убива. ...

Беше слънчев пролетен ден. Цветята вече бяха разцъфтели и благоуханния аромат се носеше по чистия, изпълнен с птичи песни въздух.
Митко и Снежана се разхождаха в парка хванати за ръка. След малко седнаха на една пейка край реката. Говориха си дълго, много дълго. Той хвърли един камък в реката и лице ...

На цветето сърцето
На цветето сърцето плаче
безшумно, скрито във листа;
На цветето душата стене,
потъва в утринна мъгла. ...

Във бялата утринна тишина, преди слънцето да изгрее
се чува едва... птичата песен,
усмивка на сън, дали сън съм била,
пробягала бързо край тебе унесен...

Аз ли
Оставих те да си заминеш,
давих своите сълзи,
пуснах те, но без да осъзнавам,
че тепърва най-много ще боли. ...

Внезапна светлина, влетяла в мрачна стая,
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.
С красотата и невинността на детските очи, ...

Нощем, когато нямаш нищо...
Ела при мен аз ще имам всичко...
Когато търсиш любовта...
Ела аз ще съм сама...
Ще молиш ти... да дойда... ...

Странно чувствам се и днес... отпаднала... жалка и самотна... може би съм в стрес... или в земя за мене непроходна... Няма накъде да се обърна... Винаги едно и също... Лица празни и бездушни... Обгърнато... и пусто... Треперя аз сама в мрака... Чакам някой да ме прегърне... Чакам някой, който... бол ...

Не ми трябвате, мога и сама... Не ми трябате - искам една бутилка и силна доза тъга... Почти стигнах до края... още малко остана... Тази... болка ми е достатъчна... всичко е от моята рана... Боли и раздира плътта... Тежи и измъчва ме ужасна самота... Прогоних ви вече, не ми трябвате... Вървете си, з ...

"Ти си абсолютно непоп-
равим човек - извика
той - и ме обзема голям
страх заради тебе."
Карл Май, "Винету" I част ...

Заспи, мое Сърце уморено!
Не срещай зората будно! Заспи!
Ела, мое Чувство, от студ обгорено.
Стопли се. Жаравата още мъжди...
Ела, Болко стара... ...

Очите ти видях в сълзи да плуват.
Самотни бяха във огромен океан.
Вълни от мъка в тях бушуват
и аз се давех безнадеждно там.
Спаси ме блесналото слънце. ...

Хора, чуйте ме!!!
Дете ще се ражда!
Едно първо, желано дете!
Хора, чуйте ме!!!
Баба ще ставам! ...

(на баща ми, който е в болница)
ВСЕКИ ПО СВОЯ ПЪТЕКА ВЪРВЯ
- РАЗДЕЛЕНИ СЪС МАМА.
АЗ НЕУСЕТИЛА ТВОЙТА РЪКА,
ТИ БЕЗ МОЯТА НЕУВЕРЕНА МЛАДОСТ ...

на всички откровенци с много обич
Такава съм
и влюбена
ще си остана,
във всички вас, ...

Радост ли? Добре де - ето:
Тя е във високите дървета,
като вятъра непостоянна
и сълза, и обич вярна.
Само дето вяра няма. ...

Здравей, тъга. Добре дошла
при мен, сестрице тиха.
Друг път нахлуваш като ураган,
благодаря ти, че сега почука.
Да седнем двете на винце, ...

Като прилив среднощен Идваш и си отиваш Невидян от моите очи - Ти копнеж неразгадан, Принц от моите мечти. Като нежен стон - Недочут от чуждите души - В мене тихичко преливаш Ти, болка от изплакани сълзи. И ако можех само да те докосна Да се слеят нашите тела, В душата ти ще тръгна боса - За да почу ...

В пясъка следите стават дупки,
в тях се влива морската вода.
Отдавна празни мидени черупки
на брега остави последната вълна.
Бризът песъчинките отвява, ...

Целият свят заради теб ще прегърна
и във очите си ще полетя.
Само тебе искам да си върна -
моя малка, печална сълза.

Слънчице мое
Цветан Бекяров
И досега не мога да си припомня точно кога за пръв път тя ми се присъни. Но оттогава всяка вечер я търся сред съня си, целувам до болка устните й, а през притворените си ресници ми се иска отново да видя златните години на нашата отминала младост.
Навън вятърът брули морс ...

Тъмна сянка се прокрадва в нощта,
докато момичето лежи в тревата.
Наблюдавайки звездите в самота,
някак си усеща как върти се Земята.
Студеният вятър отмества с невидими ръце ...

Свят, пълен с чудеса:
Чудо е тревата,
Чудо са цветята,
Чудо - малко бликнало поточе,
Чудо е морето необятно, ...

НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ПОЕЗИЯТА
Поезията е Магия властна,
на златна лира Музика прекрасна.
Тя стопля ни душите и сърцата,
отвежда ни в света на Красотата. ...

IN MEMORIAM
В памет на баща ми Григор
Атанасов Манов (06. 06 1930-
13. 10. 1991 г.) (61 г.)
Смъртта невидима, коварна, ...