Болката се разлива в тялото ми...
от насилието...
Понякога дори не плача
от безсилието ...
И вече не питам "Кога ще свърши?" ...

Вдишах, издишах - и ето те тук,
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен, ...

"Имало едно време"... Не звучи ли малко стряскащо за теб. Разказвам не за онзи или онази, или за някой друг. Става дума за една уж истинска любов. Родена, живяла и умряла. Без щастливия край, дори изобщо без щастие.
Наранена, разбита, нещастна, един ден Любовта решила да се скрие. Криела се, мушкала ...

Ако слънцето изгрее днес
и след залеза не дойде пак,
ако няма следващ ден,
a над земята властва мрак,
така ли пак ще ме обичаш ти? ...

Въпроси нямам. Нека да е тихо.
Не нарушавай тази тишина!
Това, което чувствата градиха,
отново се превърна в тъмнина.
Отново е ранена мойта птица. ...

Писмо
Беше ми приятелка добра,
но не те обичах, просто интерес -
знаеш, младежки копнеж.
Раздяла, после самота. ...

Написах тази статия като научно съобщение (така и не разбрах какво е това и кой го е измислил) и се опитах да разкрия виждането си за света, живота и международните отношения. Пред мен се намираха два варианта за написване на научно съобщение Единият да препиша достолепно нещо за някоя държава и мож ...

Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая ...

Задъждели зеници,
топло и мокро,
и солено
по скулите -
не сълзи, ...

Голи в небето -
полет над нощта.
Нощните птици
се будят в нощта.
Бели облаци, бели облаци ...

> Цветовете ти...
> никога не съм ги виждала.
> Всеки път те запълвам с багри от съня ми.
> Прозрачността ти...
> аз ли я добавям или си е твоя? ...

В красива зелена горичка
живееше малка сърничка.
От бистрия ручей пиеше водичка
и бе щастлива, макар и самичка.
Зелената трева и правеше постеля, ...

ЗВЕЗДАТА НА ЕМИЛ
Отиде си от този свят легендата Емил -
емблемата на родната естрада!
Ще бъде спомен незабравим и мил,
за който всеки българин ще страда. ...

ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ БРАТЯ ПЪРВОПРОСВЕТИТЕЛИ!
ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ БИВШИТЕ И НАСТОЯЩИТЕ УЧИТЕЛИ,
А НА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ - МНОГО ЗДРАВЕ И ШЕСТИЦИ!
ДА СИ ОСТАНЕМ БЪЛГАРИ
ЧИСТО БЪЛГАРСКИ НЕПОВТОРИМ ...

Очаквам нещо да се случи,
нещо странно в живота ми да се получи.
Луната в десет сутринта да изгрее,
а слънцето звездите вечерта да огрее.
Цветята да имат дървесни стъбла, ...

Прегърбиха се дните
като спомен,
а нощите -
прозорци със решетки.
Реката е дълбока. ...

Асфалта е напукан и слънчасал
и ято гълъби дълбае му сърцето.
А черно-белия им приказен спектакъл
в зениците ми шарено засвети!
В палитрата богата на безличното ...

Две години преди да пиша тези редове,
бяха разтопени в сърцето ледове.
Бях малка, но мечти големи в душата,
тогава се проля и за теб сълзата.
Повтарях ти: "Обичам те любов моя" ...

Горчиво ухание
кафе и канела
кожата ти
млечнее
разтопено сребро и коприна - ...

Пред очите ти вече съм пепел.
Ти – от нежност, нега изтъкан.
Опомни се, вземи ме във шепи.
Ще разпръснеш в душата си блян.
Във сърцето ти свещ съм отдавна ...

Здравей, Лидия,
Искам да ти разкажа една история, която се случи с мен преди около месец.
Близо до нас падна летяща чиния. Аз отидох да видя как изглеждат съществата в нея. Извънземните бяха три. Те бяха зелени с големи глави и с големи черни очи. Едното, което беше водач, знаеше български език. Аз ...

Лято. Събота, късен следобед. Слънцето е натежало, свлякло се е почти до хоризонта и от там наднича косо през прозорците в стаята. Боядисало е половината стена в кърваво-оранжев цвят, в стаята е тихо и уютно. На килима си играе малко момченце, на леглото е легнала майка му. Откак е легнала не е прор ...

По дюните лети,
лети -
не спира,
обвита в прах
и реактивен дим, ...

Седиме ние двама с теб,
пред "шибаното" КПП-е.
Ти, член на БНА оставаш,
а аз, съм в уволнение.
Мълчиш отчаяно сега, ...

"- О, времена! О, хора!"
О, понятия!
Не вярвам, нито в Господ -
ни в разпятия...
Не вярвам в идеали ...