Тото Кутуньо - Това е Венеция
[Autori: Salvatore Cutugno (Toto Cutugno) & Maurizio Piccoli]
[Автори: Салваторе Кутуньо (Тото Кутуньо) & Маурицио Пиколи]
Това е Венеция
Колко пъти от ученическия чин изучавах Венеция... ...

Приклещена във ъгъла в последен рунд,
аркадите прикрила със ръце,
тя мисли: "Колко много шум
се вдига за едно сърце!
Крещяща публика, билети, рефер, ...

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

Препълнени пепелници, празни шишета,
чаршафите потни от нощна щафета,
въздухът вкиснат, в глават компот...
Аз съм гладиатор в цирка"Живот"!
В безпаметно минало, в делници мрачни, ...

Как бих могъл да бъда сам,
щом всеки миг във моя ум,
гласове от тук, от там,
ми напомнят с болен шум,
че присъстват непрестанно, ...

Тото Кутуньо - Италианецът
[Autori: Cristiano Minellono & Salvatore (Toto) Cutugno]
[Автори: Кристиано Минелоно & Салваторе (Тото) Кутуньо]
(Sanremo 1983)
(Санремо 1983) ...

Все недоволни хора има покрай мен. Все за всичко аз вината нося. Все на обстрел съм за хиляди недоразумения, но казах им вече "Стига толкоз!".
То не беше упреци жестоки, то не бяха викове в пристъп на гняв, но отскоро си вирнах нослето малко по-нависоко, но не от самочувствие, а за да си свиркам в з ...

Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна, ...

Нали ти казах - не ме моли!
Аз наистина не виждам смисъл,
не ме обсипвай с лъжи,
приятелка до днес ми беше ти.
Всеки правел грешки - хайде, спри се вече! ...

Вярваш ли, че любовта лекува,
че като свтлина от очите ти струи,
че щом в душата ти щастлива тя ликува,
чак тогава започваш да живееш ти?
Вярваш ли, че съществуват чудеса, ...

Тото Кутуньо - Влакът идва
[Autori: Salvatore Cutugno (Toto Cutugno)]
[Автори: Салваторе Кутуньо (Тото Кутуньо)]
Влакът идва.
Какъв пуст град. ...

Търсех те, любов!
Навсякъде, където
твоят свят пресича се със моя!
В тихи улички и шумни булеварди.
В буйните прибои на морето. ...

Hello?
Can you hear me?
Am I getting through to you?
Hello
Is it late there? ...

Ще мога ли да те забравя някога?
Да бъда пак щастлив, както бях преди,
да не мисля за твоя глас и твоите очи.
Знам, не мога да искам ти да ме обичаш,
имаш си живота свой, в който място нямам аз, ...

Майски дъжд окъпа
дървета и цветя
и в небето той опъна
бял обръч за дъга.
Небето обръча погали ...

ЗОО БРАДЪР
Разходих се днес в зоопарка,
пред клетката маймунска спрях
и виждам, вътре станала заварка,
а хората превиват се от смях. ...

Късно любовното лозе обрахме,
не разпиляхме реколтата късна.
В гроздове обич останала сбрахме.
Късно намерена обич възкръсна.
Късно поискахме вино да пием, ...

Сине, аз днес коленичих!
Моля те, сине, не ме съди!
На приятелите държа, мама обичам!
И теб те моля – като мен бъди!
Понякога също греша, ала зная, ...

Нали ми каза, че съм твоето момиче,
нали ми каза, че съм твоята любима?
Ще бъда пролетното ти кокиче
и ще те грея в най-студена зима.
Нали ми каза, че съм твоята обичана, ...

(рубая)
Жените се раждат на света
само за две свидни неща -
някъде, някой тях да обикне
и да изпитат сами Любовта!

На сцената на нашия театъриграехме ,,Покана за париж''Аз бях учителката млада,ти беше, онзи... Даскалов.В едно училище, колеги бяхме,ти канеше ме - ,,да отидем на кафе'',аз все отказвах с извинение,че работата ме зове.Това бе театър, а ние артисти,роли играехме на сцената малка.Но след като падаха з ...

1. ВЕЧЕР
Искам да открадна
някоя по-бърза кола,
искам само -
да усетя града! ...

1.
Зимното небе е светло!
Боровете се навеждат,
върховете си изправят
срещу вятъра вечерен! ...

ДОКАТО ПАДА ВИШНЕВИЯТ ЦВЯТ
За такива неща си мислех през една хладна октомврийска вечер, изпълнена с шум на падащи листа и вятър, когато веднъж вървях безцелно по тихите крайградски улички. Светлината на самотните лампи се плискаше по оградите на ниските къщи, бягаше сред приютените сенки на дървета ...

И гледам ден след ден
как изчезват ни мечтите,
как потъват в дълбините
и траем, и търпим,
и тлеем, и мълчим, ...

Искам да ти кажа нещо, но не знам какво...
Искам да те питам нещо, но ме е страх от отговора...
Искам да те погледна, но не искам да виждам болката...
Искам да те прегърна, но ме е страх да не заплача...
Искам да върна времето назад, но знам, че няма как... ...

Една цигулка
простена в мрака.
Струните почувстваха
жарта,
която разгоря ...

Как бих желала в този миг да съм КОМЕТА
и цялата да бъда светлина...
Да плача, да се смея, да летя,
да чувствам цялата любов на вековете.
Как бих желала в този миг да съм ЗВЕЗДА, ...

От безброй векове
всяка раздяла започва
с едно единствено нещо -
на очите първата среща...

И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи
и само твоя лик пред моите очи...
Щастливи бяхме някога, щастливи,
обичах те, обичаше ме ти,
ръцете си държахме нежно ...

Слисах се. Сякаш фината плът на съзнанието ми бе простъргана от назъбено и разядено желязо. Това уродливо създание знаеше за Нулата. Нещо повече, мен наричаше Нула.
- Пулиш се защо? – рече изчадието. – Да не би узнаваш туй, дето нямало е как да бъде?
Заклатих объркано глава; приглушено попитах:
- От ...

Часовника, моля ви, спрете
Бягам отново от нея - стрелката,
бясно дера циферблата.
Спъвам се, падам, но пак продължавам
да бягам, и пак съм в играта. ...

Как само аз съм омагьосана
от двата бели косъма в косите ти,
от младостта, която вече тръгва,
макар и още да не си отива.
Как само мен ме омагьосва ...

Нещо
Зрее в главата ми нещо немислено,
нещичко мое, истинско, чисто,
нещо за всичко и нещо за нищото.
Зрее в перото ми нещо неписано, ...

"А дали е така... кой ще ми каже?"
Всичко започна през лятото.
И с първото влизане в чата.
В "стаица" светла, уютна -
кой ангел ръката подбутна. ...

Часовникът тихо потраква,
сърцето без думи мълчи:
нещо тайно очаква
и за него силно тъжи.
Музика ума завладява ...