Аз страдам. Аз не мога да се влюбя.
Аз вече любя двама наведнъж.
Единият душата ми владее,
а другият в сърцето ми е господар.
За моята любов със пълни шепи ...
Опъната съм струна, тънка нишка,
трептяща в тиха лятна мараня!
Жадувана, магическа въздишка
и скрита, недоказна вина!
И има ме, и няма ме в небето, ...
Разводнени от баналност, но нима не са именно такива чувствата?...
🇧🇬
Ти ми каза, че не си готов отново да започнеш всичко това. Каза ми, че не искаш отново да вървиш по трънливия път на любовта. Каза ми, че ме желаеш, но явно не достатъчно, за да рискуваш. Каза ми и хиляди други неща... Но дали чуваше това, което се опитвах да ти кажа аз? Дали въобще те е било грижа? ...
Любовта, която изпълва сърцата...
Любовта, която измъчва душите...
Любовта, която поражда копнежи...
Любовта, която осмисля живота...
Любовта, която приближава до лудост... ...
Убивайки ме бавно...или това, за което бих продала душата си дори
🇧🇬
Дълбоко в недрата на младата ми душа,
дълбоко в центъра на обърканото ми съзнание,
в самото начало на моят живот...
Там някъде, обградени от мъчителна болка,
там, където човешкото око не може да проникне, ...
Kопринени цветя на пода лежат.
Нежна тъмнина ги обгръща.
Те са знак, че има чувства, които не могат вечно да спят
и някой ден с цялата си сила се завръщат.
Копринени цветя на пода лежат. ...
Разминах се дори с тъгата.
Не спря до мен да ме изслуша -
за стъпките, изстинали в тревата,
в далечината бягащия пушек.
Останах и без огън, и без сянка, ...
Вече сме разведени. Отивам да ги видя, но както винаги, закъснявам. Най-много естествено ми се радва госпожица Въшкова. Не можем да разлепнем. То не бяха салта, не беше гъделичкане... Наближава време да си тръгвам, а не можем да разлепнем.
- Йоанка, - казвам - трябва да си тръгвам вече.
- Хайде да г ...