Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло. ...
Самотата е болка голяма
Стоя тук сама... самотно ми е и скучая...
Самотата обгърнала е моята душа...
понякога чувствам че ме задушава...
Стоя тук... сама, при мен е само самотата... ...
Нещастната щастливка
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
Погали слънцето гърба на планината,
със син воал от нежност я обви
и по снагата й поръси злато,
и я целуна с устни от рубин...
Попива в нея с много нежност есента ...
Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,
сливат се пространство, време, чувства и материя...
Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,
устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...
Странно, но се заличиха бъдеще и минало, ...
Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.
И болката - с дъх изпепелявщ ...
И ти ли обич моя - първа и последна -
и ти ли всяка вечер не заспиваш?
С една черта... и датата поредна
от календара яростно изтриваш?
И ти ли в бели нощи тихо плачеш ...
Градът сияеше. Светлините му бяха като запалени свещи в храм. Навсякъде бе светлина. И каква прекрасна вечер - ясно небе с още по-ясни звезди и луна. Музиката от стаята ми създаваше невероятна романтика и спокойствие, а шумът от уличното движение, виковете и сенките на хората придаваха кипеж на живо ...
ПОТЪРСИ МЕ
Аз те търся, потърси ме и ти.
Забрави, че името ми днес е "Илюзия".
Аз съхраних за теб свойте мечти,
потърси ме, както търсех преди аз другия. ...
“... The nights are so unkind
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...
You’re curious about your reflection in the Devil’s mirror…. But your soul becomes so numb. Yourself frozen of evil’s mirror … immobilized by your fear.
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът! ...