И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен, ...

Учителко добра,
тъй нежна като карамфила,
ти с ум си ме дарила
и обич си ми подарила!
Снегът е паднал мек и бял ...

С В О Б О Д А И В О Л Я
ФИЛОСОФСКО – РЕЛИГИОЗЕН ДИСПУТ
От
Найден Николаев Йотов
СЪДЪРЖАНИЕ: ...

Там, където небесата са най-сини
И слънце грее сред зелените поля
Над планините - титанично славни
Сред равнините със златокосите нивя
Където копие забил е хан Аспаруха ...

Не мога да те имам,
знам това.
Така притихнала е в мен
сега вечерта.
И няма как ...

РОЛИТЕ
Ако човек е имал щастието да наблюдава несравнимия с красотата и динамичността си танц на мъжкия щраус пред женската, целящ да я спечели за любовен партньор, се смайва от това, което става пред очите му. И без това щраусовото оперение си епрекрасно, но то се превръща в магия, раздвижено от ри ...

Дали наистина си влюбен
щом усещаш че, душата те боли.
Дали наистина обичаш
щом чувстваш, че сърцето ти кърви.
Когато от обида сълзите текът, ...

Тази нощ сънувах сън,
сън, в който видях себе си мъртва.
Лежах студена, обсипана с цветя.
Не чувствах нищо. Бях безмълвна,
със застинала усмивка на лице. ...

Искам да си тръгна.
Искам да избягам.
Но не от теб.
От себе си искам да избягам.
От миналото ме боли. ...

Всички ми казват: "Стегни се!Не се лигави!", "Не мисли за лошото", но аз знам, че то ще дойде.Хубавото бързо си отива, а лошото едвам, едвам се тътри, лази в душата ти до полуда.
Как да бъда силна, как да вярвам като извора на силата ми, на щастието ми не е при мен?!
Не стига, че сме изтръгнати от к ...

к
о
к
т
е ...

Остро цвърчене достигна до слуха ми и аз започнах бавно да изплувам от мрака .Нещо студено и тежко се впиваше в краката ми.Опитах се да помръдна ръцете си и усетих същата хладина и тежест върху тях.Някакъв остър мирис на спарено и гнило изпълваше обонянието ми.До мен се чу стенание .Отворих бавно оч ...

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо. ...

Сякаш за броени минути притъмня. Големи черни облаци надвиснаха над градчето и когато Калина отпрати последните си клиенти, бързащи да се приберат по домовете си преди да завали, закапаха първите тежки капки, предвестници за идващата буря.
Калина обърна табелката така, че надписът “Затворено” да се ...

Пита ме нявга човек,
знаеш ли що е любов?
И аз му викам тогава:
това е чувство на блаженство и вяра.
Минаха години и питам се аз, ...

Като слънчеви кълба,
Сякаш искат нещо
Да ми кажат те сега,
Но не смеят и мълчат.
Две очи – там има болка, ...

Чаровна плюшена играчка,
Ликът ти стопли мойта стаичка –
Таванска, мрачна, много мъничка;
Мъждука нейде бледа лампичка.
Със слънчева усмивка на уста ...

> Ден първи
>
> Искам да те накарам да страдаш, както страдах аз
> Искам да те боли, както мене ме боля.
> Искам за мен да копнееш, както по тебе аз копнях. ...

На Би...
Ела с мен в тази лунна нощ
Ще отидем сред звездите -
Просто две невинни деца...
Искаш ли...да открием света ...

Плачи сърце! Плачи!
Една любов за тебе
не достигна.
Плачи! Не ти остава
нищо друго. ...

ПРОСЯК
Събира в износен, продупчен каскет –
от сутрин до вечер, през сълзи –
събира по два, по един и по пет –
подхвърлено с досада милосърдие. ...

Кажи ми мамо, моля те
защо не е останал в мене детски спомен.
Знам, че съм играла с много кукли
защо единствено със тях съм разговаряла.
Разкажи ми мамо, моля те ...

„Днес ще бъде предимно слънчево” - казват по радиото. Да – така ще е. Така е. Защото усещам енергийната подкрепа на хората, към които се обърнах. Усещам щастието от това, че има резултат от моите усилия. Подавам ръка на хора, които не познавам, но зная, че им помагам и съм щастлив от това. Пиша тези ...

> Защо ми караш да чувствам виновна
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...

> Когато пиша стихове се чувствам някак пречистена,
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...

Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца. ...

> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...

> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...