Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...

Моля те, не ме оставяй
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...

Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...

Главата ми забита е в казан. И няма Милка днес да ме целуне.
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...

Във любов не ми се вричай,
ако сърцето ти е лед
и празни думи не изричай,
ще оцелея и без теб!
Не ми рисувай на морето ...

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...

Всяка радост е безценна,
стъпи днес на мост любим.
С някакви си два процента
чувстваш се неуязвим.
Придошла, кипи водата, ...

Като насън
рисува вън,
художник – есен късна.
Звънлив капчук,
дали напук ...

Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...

Прегръщай, целувай,
отдавай, не спирай.
Обичай, жадувай,
копней и се вричай.
Излизай, извикай, ...

„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...

В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...

***
През Октомври прескачам дните
тези през, които е сиво и мъгливо,
в дъждовното досущ съм се смирила -
нощта едрее, денят сяда приказливо! ...

Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...

Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...

Седеше на края на леглото без да помръдва. Главата бучеше, гореше. Страничната лампа го очертаваше целия. Почти реална сянка върху стената, с вдигната ръка. Нямаше мисъл, нямаше звук. С прикован поглед в замръзналата сянка.
Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спо ...

Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...

Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...

МЪДРАТА ДУМА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива ...

Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...

-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...

Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...

Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...

Б-е-е-е! Това на нашия език означава „ Здравейте!“ Както сигурно вече се досетихте, аз съм една най-обикновена овца. Т. е. - бях, защото вече не съм между живите. Ето защо.
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Д ...

Приятел се оплаква:
- Забравям, бе, много забравям… Ей сега се сетих как преди години имах любов с едно прекрасно момиче. Обаче…
- Обаче?
- Забравих да се оженя за нея…
хххх ...

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...

Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...

Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...

Музика -Иван Неделчев Текст - Мартин Иванов Аранжимент -Група "Мистър Хард"

Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото ...