Кръвта във тялото ми е като вода,
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа, ...
Къде си, татко капитан, върни се бързичко при мене!
Аз искам да си тука за рождения ми ден.
Побързай, татко, няма вече време.
Нима обичаш ти вълните повече от мен?
Не се бави, не искам да ми носиш и играчки. ...
Премръзнала от зимните окови,
душата й копнееше за южни ветрове и дъжд.
Така сезонa бял набързо тя прогони,
а пролетта дойде при нея, като следващ мъж.
Разцъфна малка пъпка - новия живот, ...
(в памет на баща ми)
Помниш ли оназ самотната градина,
ей там, край стария измислен път,
покрай която яздехме с години
и бягахме от житейската агония и смут. ...
(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам - ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
често болеше ме от теб. ...
“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете”- Фр.Петрарка
(есе)
Какво ли е чувството да знаеш, че не принадлежиш на своето време? Кръвта ти гневно да кипи и да се бунтува срещу заобикалящата те действителност... ”Жестоко е сред бу ...
През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя, ...
Ще търся обич, докато я срещна,
не ме е страх, в дома си да я приютя,
с отворени врати ще я посрещна,
аз просто имам нужда от това...
Ще ставам сутрин и ще я изпращам, ...
Така студено е в стаята тъмна,
и исках теб, а леглото ме прегърна.
Ти ме остави със самотата
и не попита как ще бъда аз, горката.
Защо ли се учудвам - такъв си си ти, ...
Спомен
--------------------------------------------------------
Прекалено много не успях да кажа, мислех...
Но никога не чу, така и не разбра, че исках...
Макар и мъничко, но от сърце да дам опитах... ...
Ще падна... но пак ще се изправя - горд!
Хулете ме с думи, с език най-свиреп,
разкъсвайте с нокти отровни душата,
и нека да бъда "драскач", "бездарен поет" -
един от глупците, един от тълпата... ...
Светлината във моето малко сърце
е от ясната утрин лъчиста.
Тя струи и ме милва със нежни ръце -
белоснежна, красива и чиста.
Лек ветрец роши моите черни коси ...