„Вятърът гаси свещта и разпалва огъня“
- Насим Талеб
Просто е!
Мигът е важен,
щом в нечия душа ти си поканен. ...

През щорите слънцето бавно ми маха,
досадно присвивам очи.
Отсреща на покрива гларуси крякат,
аз чувам - "Недей работѝ!"
Мониторът зяпнал е, букви безбройни, ...

Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ШЕСТИ, ГОВОРЯ СИ С ХЛЕБАРКА
Понякога си мисля разни неща, направо много шантави, но какво да правя , казах ти, че живея сама. Но не споменах, че това ми харесва, колкото и да не ти се вярва. По едно време ме бяха нападнали хлебарки, напаст повсеместна, въпреки че изследвах всички възмо ...

Простакът винаги за себе си е прав,
но иска всеки друг да е съгласен.
Освен това не е и благ по нрав,
и фен е пръв на разговора празен.
Опиянява се от своя собствен глас ...

ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО
Небесен сок в кръвта ми ври.
Но трудно е да се опише мракът?
Чертите на раздялата са три,
преминах две – а в третата се свлякох. ...

Нали знаеш онова странно състояние, в което ти се струва, че времето минава прекалено бавно. Например, когато чакаш на опашката в магазина, попаднал си в задръстване или си заклещен под смазващата скука на работните часове в петъчния следобед.
Е, днескашният ден е точно такъв, но за компания си имаш ...

За мене ти си вода и въздуха топъл,
светлина изгряваща и една мечта.
Слънцето зад облака- земя и вопъл
дъжд и вяра в моята душа.
За мен ти си огън изпeпeляващ ...

Среща
Разцъфтя и юни със липите
и лятото облече маргарити,
с напевите заскачаха щурците
да озвучават нощите и дните! ...

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...

България полека си отива – припаднала след сметките за ток.
В България, достойна и красива, животът ни изпаднал е в амок.
Каквото и да кажем, ще е малко. Порутена е нашата съдба.
Животът се търкаля адски жалко и диша по пътеката едва.
Животът е мизерия креслива, която те очаква на гише. ...

Пътеките астрално е преплела
съдбата ви в една и съща дата.
На хвърлей място после сте живели
с играчките на детството в ръката.
От снимката, приличащи на кукли, ...

По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо. ...

Ех, песничка с рефрен
и в този слънчев ден,
отново вдъхновен,
аз влюбено ти пея.
И в този слънчев ден ...

Зад небесните звездни кошари
вакли призрачни агънца блеят.
Крачи – свит в ямурлук – Януари
и косите му снежни ветреят.
Още сън е зелената риза ...

Кандидатът без глава
стана държавен глава.

На кой се молиш, дявол да те вземе,
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал, ...

Ти си моя стихия,
мой пристан
и моя стряха...
В очите ти да се скрият
чувствата ми избраха.. ...

Скъпа, каза той, ще взема да направя едни кюфтета за гостите. Какво да му мислим – кюфтета, бира, залязващо слънце, ние на люлката върху терасата…
Кюфтета ли? – вдигна вежди тя – Хм… Може. Само да са нормални…
Какво значи „нормални“? – учуди се той не за първи път и пое по очертания познат коловоз – ...

Животът е тесен, любовта е сляпа, а омразата няма спирачки.

Трудно мога да съкратя всичко това, което мисля за планината и това, което ми е дала. Любознателен съм и обичам да чета книги, но истината е, че най-много научавам не от книгите, а от ходенето ми в планината. Там намирам цялата мъдрост и знание. И най-големият писател не би могъл да опише напълно ка ...

Очите й привикваха към тъмнината.
- Пиер, ако светнеш да разгледам,няма да разваля магията ,нали... После ще затворя очи, а ти ще загасиш....така може ли
Светнах и се засмях
- Призрачното е в играта на светлината и сянката, подкрепено с музика..
- Мога да пипам нали... Чудно, статив за рисуване,.. з ...

Последната цигара бавно догаря...
Нещо безвъзвратно в сърцето изгаря,
защото вече до мен не си ти,
не виждам образа ти в ранните зори...
Огънят в мен не спира да пламти. ...

И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...

Тази любов е от утре натам забранена.
Времето кротко изтече и пясъкът скри
всички следи споделени. Солена вселена
грабна веслата и лодката вдън потопи.
Птицата майка въздъхна из гръд устрелена. ...

Празнуването гасне несвободно
и с подло родолюбие се пъчи,
на низка власт за славата угодно,
и вместо да въздига, то ни мъчи.
Реклама си за плаващо устройство ...

Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...

Пак нежно те прегръщам с мисли чисти -
среднощен блян под лятното небе.
Една звезда сърцето си разлисти.
Прелюдия в тъгата ли ми бе?
В сапфирните коси на небосвода ...

Когато се събудиш някой ден,
във който ще си ме загубил,
ще бъде ден съвсем обикновен,
ти тялом само ще си буден.
Отново Слънцето ще грее, ...

Ето, че дойдох да вдишам прилива ти пак, море!
Не ме посрещай тъй сърдито! Не се цели със пръски в лицето ми открито.
.Заслужих си да ме наказваш за празнотата в твойте дни.
Но ти не знаеш,че роднини подменяха живота ми, крадяха къс по къс от него. Не зная за какво е тая мъст. Боли, така боли... Сег ...

Живеещият край морето,
най-накрая го намери
и разбра, че то е кротко,
но сутрин страшно реве,
защото нощем е самотно, ...

(Час по музика)
Похапнаха и поиграха нашите герои.
За час по музика отдавна са готови.
Бухалът поканил е вокален педагог.
Той има глас в регистъра висок - ...

Тая жипка тясна за мойта душа е!
По-голяма трябва! „Хамър“ нека да е!
От сутрин до вечер аз ще обикалям
и на материала лош звезди ще свалям!
Избори ще дойдат! Пак ме изберете! ...

Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме, ...