Тялото ми се разтваря,
слива се със топлите лъчи.
песента ми подмладява,
тръгвам пак след своите мечти.
Тя душата е безсмъртна. ...

Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...

Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена, ...

Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...

Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...

Когато сутрин будиш се самотен
когато вечер вкъщи никой не те чака
когато сам се чувстваш ти свободен
и сам със себе си се съобразяваш
Тогава как наричаш ти това ...

Дипломирано мародерство е археология.
Несбъдимо пророчество е футурология.
Скалъпена философия е идеология.

Да се събудя с щастието закъсняло,
да бъде цветна красота!
И ти да бъдеш мое светло огледало,
и да започне с теб деня!
Очите ти да са от приказка красива ...

Някой ден, когато в мене
избуят чувства нови,
аз ще се завърна. Може би.
Някой ден, когато бурята
останала е минало ...

Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...

Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят
не със мандат, а по календар.
Изгарят тревите, изгарят горите, ...

ПЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( събужда се )
Ооо, нещастие!!! Съдба
защо си тъй несправедлива?
Как ли, как да изтърпя ...

Под вол телето и теле под вол,
а царят бе и си остана гол
под формата на харвардски каприз,
горчив, безрадостно сгъстен сюрприз.
Сега напред-назад, но накъде ...

Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите ...

ТИЧИНКА
Аз на осмия ден ще се върна.
Бог едва ли това е предвидил.
И дордето навън се разсъмва,
ще те милвам по дланите свидни. ...

Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...

Когато… морето загря под небето
и почна да ври и кипи,
събрах си багажа и право на плажа
под силните юлски лъчи.
На пясъка топъл, на юг от Ахтопол ...

Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика С ...

Дим над къщите отровен,
над селцето – студ и мрак,
и мълчание гробовно,
и един протяжен грак,
две кокошчици – заспали ...

Чичо Перо /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...

Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
...

До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга ...

Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...

в прозрачността на
сълзѝте оглеждат се —
Боже — душѝте
в сърцатостта на
сълзѝте пречистват се — ...

Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име - ...

Нежен аромат на цветя
усещам аз в градина,
искам с теб да полетя,
преди да дойде зима.
Красиво нещо са цветята, ...

Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...

ти —
животе — безлакействие
бъдѝ и прѐсвещенодействие

Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри. ...

Ще си простиш ли кървящото сърце
и тихата присъда на съдбата,
които сам за себе си прокле,
избирайки да бъда непозната?!
Ще извървиш ли този път докрай ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...

По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...