Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...

В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...

За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!

Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...

Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...

Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...

ако загубя?
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...

Каза: "Жените се влюбвате с ушите"...
"Какъв глупак!", помислих си на глас.
Влюбваме се с очите и душите,
а после и обичаме със тях.
И не видът цени се, а делата ...

Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...

Утро пак изгря отвън,
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...

Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...

Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...

Че не видя драмата ни имаш късмет!
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...

Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...

Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...

Иванчо: Тате, България ще подкрепи ли Украйна?
Бащата: Да, синко - ще я подкрепи морално.
Иванчо: Какво означава това, тате?
Бащата: Означава, че България ще демонстрира на Украйна, че дори в мирно време сме по-зле икономически от украинците. Така ще ги утешим в нещастието им!

И във този живот се повтаря съдбата-
първо Нея обичаш, отдаден в захлас,
в миг я губиш, животът ти се сгромолясва,
безпощадно и тъжно те тегли пръстта.
Но очите ми стрелят в сърцето ти право, ...

За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...

Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец. ...

Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...

Ти си там,
където бях,
дето сам
по теб горях.
Там, където ...

Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...

И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам? ...

Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше няко ...

Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...

Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...

„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.
Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокод ...

Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...

Дегустатор на жени…
хххх
Слънчевото затъмнение постоянно дава надежди, че иде краят на света и заемите няма да се връщат…
хххх
Той е политически стожер – тоест, стои като стълб и за него връзват говеда-избиратели… ...

Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...

Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...

— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Денят и луната
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...