Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината, ...

3. Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Рано сутринта на плажа още ги нямаше обичайните любители на йодни ...

Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...

Тъмен облак виси над Земята
и на Слънцето скрива лъчите
Стопи се някъде и дъгата...
И започнах да се взирам дълбоко
и да търся цветовете във мрака ...

Сео Юн беше измъчван от собствените си демони, но някой беше тръгнал по петите на самия Со Сунг. Со Сунг беше садистичен убиец, но никога не беше изпращал в отвъдното някой, който не заслужаваше. И никога не беше нарушавал този свой принцип. Сео Юн беше един от най-умелите гангстери - толкова добре ...

Дъхът ми да спира
от любов отново искам...
Искам за любовта да живея!
Искам нови песни да пея!
За любов да копнея! ...

Защото нощта е време за любов. Докосваш с думи най-нежните ми струни и китарата в мен засвирва онзи прастар рефрен за любовта, познат от сътворението на света. Защото страстна и нежна е нощта.
Очите ти…Ах, очите ти, живи въглени, блестят в сумрака. Потъвам в тях и изгарят сърцето ми.
Шампанското иск ...

Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...

Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...

Съмна ли вече? Не знаех.
Дълго зима сънувах -
белия път към рая
с безконечно пътуване.
Вън напъпила пролет ...

На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. ...

Искам да съм чист, като дете!
Наужким другите да мразя.
Разплача ли се, бързо да минават наранените ми лакти, колене…
Душата да не се налага да си пазя.
Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, ...

За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...

Можеше да си легна с теб.
Но си легнах с бръснача.
И ако се събудя на другия ден.
Поне няма да съжалявам.
Можеше да си легна с теб. ...

Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...

А може всеки да е вечно млад,
ако не участваше в пародии,
игра на маскен бал,
мелодии от "Бохемската рапсодия",
един безкраен маскарад, ...

Боклука си е винаги боклук.
от кучета или от тераси разпилян.
Две мнения няма тук.
Редът куца, чистотата блян.
И да се смеем ли, да плачем ...

Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...

Голямата нужда
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре. ...

Господи лечител си!
Лечител на раните ми...
Превръщаш в реалност мечтите ми.
Отърваваш ме от беди!...
Утеха даваш, ...

Сабале стаам с болки у краката.
Схванало ма а от петите до челото.
Ич ми неа таферно, цепи ме главата,
ма сили сбрах и станах от кревата.
Климатику не работи. Тока пак са спрели. ...

Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.
А то с бомбени гърмежи, ...

Изхвърлих износени стари обувки
тежко прогизнали от изживяното,
неудобни и тесни. Не стават!
Стягат ми мислите, тежат ми на тялото.
Промяната намерила път ...

В поредната прохладна и свежа сутрин, слънцето проблесна и всички се забързаха към свойте дела. Детето на 5 се събуди. Но вече на 28. Измивайки лицето си и бързайки да се облече възможно най - бързо, за да отиде на така немечтаната работа. Бързайки, но правейки го толкова бавно, опитвайки се да заба ...

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна ...

И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...

Лесно е на думи да се вярва
Лесно е и понякога боли
Защото колкото и да не искаш
В душата ти забиват се като стрели
В началото са може би омайни ...

Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...

Две вторачени в мен
очи на невръстно дете,
виждам го всеки ден
огледалото на бомбардираните градове.
Те пробождат ми сърцето, ...

Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...

Гаф след гаф. Народът бесен:
Ковид! Ток! Война!
Хайде - ГЕРБ да ги обесим
в тази мараня.
Дайте - с Бойко във затвора ...

Купих си боя червена,
лепенки си взех от леля Пена.
Баба Гинка тъй добра,
даде ми торба с яйца.
Взех и кошничка красива, ...

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...

Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...

Две думи каза ми през рамо
С две думи ти отвърнах аз.
Не знаеш ли?
Две думи само значеше раздялата за нас.
Обърна се, косата си отвяла ...

/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...