Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...

Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...

и
все се
пати от враждата
между бедни и богати

Мурафет -
берекет
от гурбет.
Синдром носталгия -
за неудачния. ...

Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...

Просто любов
От някакво мъжко ребро вероятно,
в някакво библейско минало време,
сътворили жената, о колко скандално
чуждо ребро да е нейното бреме! ...

Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...

ТРЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( отпила от лимонадата )
Най- после чудо! Лимонада!
Вълшебен вкус усещам в ада!
В нещастието малко радост! ...

Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива, ...

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...

Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...

В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, м ...

Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...

...
Рисува морето
нюанси в син колорит.
Оглежда се в него небето,
не може се мери с красивия риф. ...

Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...

и белотата
на кората на брезата
е сърцата
...........................................
друга редакция: ...

И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...

Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...

Днес Слънцето по-ярко свети!
Огряло е то твоята глава
и като пламъчни конфети
избухват палаво в деня!
Днес птиците по - звучно пеят! ...

На моята съпруга.
Река реката си намира
и заедно се вливат във море.
Така животът ни се спира
последно във безкрайното небе. ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Тест или Бездната
-1-
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна... ...

Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет, ...

ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Настъпи миг да ви представя
романтична драма аз.
И иде реч, ей тук, за слава, ...

За да има кого да обичаш, трябва първо да е жив, което значи на крака и потопен в живописта. - така се самонавиваше Мария. Ивето заместваше за няколко месеца сърцето ѝ, свиваше се и изпомпваше кръвта само с нейна помощ. Ако майката на потъващата ги наблюдаваше отгоре, щеше да е щастлива, че приятелк ...

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...

Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...

Конкуренция е фирмен бабаитлък.
Война е национален пехливанлък.
Патриотизъм - етнически корназлък.

Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...

Розово ми е отвътре,
розово ми е отвън,
изгревът ме плисна първи,
а денят е морски сън.
Морски сън, ала наяве ...

Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...

за
да се
спи на рогозка —
една се държава опоска

За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...

На чаша бира наблюдавам те, море,
знам тебе вечно ще те има.
От слънцето усмихнато и страшно в бурни дни
пак ти за много хора си любимо!
Загадъчно си в твойте дълбини ...

Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...