Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...

Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...

Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...

Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...

На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...

Срещнали се в книжарницата на един мол пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Станков взел една стихосбирка и я запрелиствал.
Петров: Станков, навремето в районното ти пишеше стиховце.
Станков: Ех, хубаво време беше, Петров. Имаше сигурност при соца. А сега...
Петров: Наскоро видях твои стихове пу ...

ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...

Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...

ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...

Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...

АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...

В старата мелница
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината! ...

… Войната се затягаше. Битки, сражения, победи и поражения. Но краят не се виждаше…
И тогава се появи ученият. Обясни с простички думи сложното си изделие: машина на времето, можеща да прехвърли тук всеки човек от миналото…
Генералите и политиците бяха единодушни – искат Манасий. Великият воин и пъл ...

ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...

Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива. ...

На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце… ...

Преди десети
не бяхме господа, бяхме другари,
не се празнуваше и втори февруари,
имаше информация само на ухо
за хора различни в нашето общество! ...

Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...

Омръзна ми война да водя
И то със себе си, със мен...
шпага да кръстосвам
и да кървя, от мене си ранен.
Не искам вече на глупости да вярвам!? ...

“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти, ...

Колко струва днеска добротата?
Може би един любезен жест,
дума добротворна от устата
или просто светла блага вест?
Няма място даже за сравнение ...

Очите ми са с капчици зелено,
и жълто, като тичинки на цвете,
с есенция коняк са напоени.
В очите ми искрици пъстри светят.
Подмамен от чаровния им блясък, ...

Непрогледна мъгла
града хладно обгръща.
Твойта силна ръка
нежно пак ме прегръща.
И лежим в тишина, ...

***
Най-милите
думи за всяка жена:
"Честито бебе!..."
*** ...

Аз никога не съм харесвала зелените очи,
но в три секунди само и бариерата се стопи.
Не можа да устои, въпреки големината си
платоничното надви и предразсъдъците в огън изгори.
Това пътуване породи неочаквани проблеми и мечти, ...

Аз съм, всъщност, твоята тъмна страна,
голямата тайна, която вълнува.
Онази красиво фатална жена,
която всеки мъж твърди, че сънува.
Навярно съм драма, вълнение, свян ...

Душа без любов е безкрила,
затова искам да дойдеш ти,
горест тежка нея е гнетила,
за чашата със сълзи чети!
Да те забравя се опитах, ...

Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...

Беше ранно сунтринта, още по първи петли. Изгряващото слънце го видя и му се усмихна лъчезарно. Пожела му късмет и приятен път. Тогава той обуваше своите вече доста изтъркани обувки. Човек би се запитал, накъде отива пак? А той, както винаги щеше да отвърне, засмяно, навсякъде. Отвори входната врата ...

В кабинета на лекуващата ми лекарка съм
Пия ароматно,плътно кафе и замезвам с шоколад с лешници и стафиди, начупен елегантно на парченца.
Нощес се събудих от разтърсваща кихавица.Усетих,че и пулсът ми се ускорява. Започна да бие ритмично и натрапчиво по слепоочията ми като чукчетата на стар гаров ча ...

И Бойковата „Панорама“
претърпява „Промяна“.
Побира се вече
във все по-мъничка рамка,
докато сама пренаречè се ...

на Т.
Има думи за ялови сватби
сред шумà от роднински капризи.
За живота, живота ограбил
и за църкви, в които не влизам. ...

Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...

НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...