Плащам сметки - следователно съществувам.

(Част трета - Междучасие)
Междучасието голямо
бе чакано и най - желано.
И ето, звънчето извести
време за почивка и игри. ...

Днес празнуваме Деня на Детето ... Та - да се похваля с моят подвиг .. 🙃😳
В Западния Парк на 1 юни , някъде около 1964 година, организираха страхотен детски купон - раздаваха на всяко дете безплатни талончета с които можеше да се поглезиш на Виенско колело, Въртележки, Парзалки, други щурави места.. ...

В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...

Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...

Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...

О, детство, как ни липсваш много,
да можехме да сме малки пак,
дойдоха дни на тъга и тревога,
дойдоха дни на болка и мрак.
Всеки работен ден за нас е драма - ...

На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...

Събу сандалите с високи токчета и стъпи на хладния пясък. Някъде зад хоризонта идваше изгревът. Делфините си бяха отишли. Затвори очи и се заслуша в шума на морските вълни. Изплува споменът от детството...
Играеше си в пясъчника и чу, как двете лелки съскайки си казаха:
- Виждаш ли го туй малкото, м ...

УДАВНИК
… от люлката до гроба
удавници сме ние…
Свилен Капсъзов („Измерение“)
На великата скръб в океана ...

1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...

В гората луда дебнат изненади.
Невидими танцуват през деня
край малките поточета дриади
и не една тих пътник прокълна.
Невидими танцуват през деня ...

Слънцето все така ярастно препичаше, а беше вече осемнадесет часа след обед. Бях изхвръкнала с голямо нетърпение от офиса и вече стоях на спирката. Озъртах се да видя приближаващият се автобус, но от него нямаше и следа. Забих поглед назад. Имаше статуя на отворен куфар от гранит, в който се мъдреха ...

Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...

(Втори час – граматика)
За втори час звъни звънчето.
В клас пристъпва първи Мечо,
а след него Вълчо, Лиса.
Катеричката след тях изтича. ...

Ще ти подаря сърце
Нощта е толкова красива,
нощта е с пролетни звезди,
градът притихнал пак заспива,
угасват всички светлини. ...

Чакам за баничка. Предният мърмори: „ Тоя сандвич колко е, че не виждам без очилата?“
Чудесно алиби има човекът – заварва го жена му с любовница, а той възкликва: „О, скъпа, какво става? Объркал съм те с тая непознатата, без очила съм…“
хххх
Кучето се завърта около един стълб, а аз бързам. Мърморя м ...

/ да не се допускат тук фатмаци, дупедавци, истерични някакви си никакви/
Оня ден Шолц и Емануел, по фамилия Макрон, се обадили на Путин. Разговор – час и половина!!!
Пробвайте да засечете може ли да говорите нещо час и половина. Мъжете каня, жените са друго нещо – може да обсъждат само грима на няк ...

Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.11
Another Portrait of V ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.13
A Moment Of May ...

Някой някъде с някого
сред благост и радост живее;
другаде друг сред гняв и болка,
сред теглила и беди линее.
Карма ли е? ...

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...

Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи, ...

Прекършване на женски криле.

Лежах като пребит....
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...

…Война. Живот – петаче
В зелено – пролет.
Сапфир небесен – лято,
сребърнобяла –
зима… ...

Кой се сеща за теб днес,
всеки егото свое гледа,
забравихме за морал и чест -
за това що е на духа победа.
От всичко боязън усещаме, ...

Гърми китара! -
Сърцатозвучна!
Гърми и тътне! -
На обич тучна!
Като оркестър ...

Лъжата ли? Оо, тя е дама,
изискана, възпитана, желана
и всички светски общества
за нея са отворена врата.
На мястото на истината сяда, ...

Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...

Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...

човек безгласна
буква да не е - че скръб
към него руква

Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...