Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...

Когато си щастлива, ми трепти!
Когато ти е болно, ми гори!
Вечна музика и огън бъди!

Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...

Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...

"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...

Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...

Утрото е конче хвърковато.
А нощта - вълшебница,реди
дълги нанизи от звездно злато
и ме пита тихо:- Кой си ти?
Аз съм палавникът,който счупи ...

Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...

Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...

Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...

Непорочната светла душа
не изважда пазарът за продан.
С птиче мляко да се изкуша
не е в моята груба порода.
Хляб, усмивки ми дай и свирни ...

Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една плане ...

https://www.youtube.com/watch?v=VvNxffaaM_w
Пролетно
полетно
маково
знаково ...

Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив ...

Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...

Най-трудната част е,
когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам
Всички тези обещания,
които дадохме, те ще бъдат нарушени
Оставяш ме толкова объркан ...

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...

Играем на барболета пред входа на голямата къща. Четирима сме. Там мястото е малко, но пръстта е винаги сплъстена. Идеална. Утъпкана.
Гришата винаги е най-добър. Но и аз не му се давам. Стрелям със средния пръст. Той - с безименния.
- Грише - казвам му по едно време от битката, - дай да се разберем. ...

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...

Тези хора просто не забелязвате,
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...

Окъпана е душата моя,
окъпана в чисти мечти...
​​​​​Мечти зоват ме
грейнали в нощта,
щом вярвам ...

Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...

Твоята любов крепи моята вяра,
едно мое мило и сърдечно уверение.
Ако съдбата ни помислила е за раздяла,
то тя ще бъде виновна за моето страдание.
Небето синьо и чисто е като твойте очи, ...

Стъпка по стъпка Со Сунг щеше да стигне до Чин Хае. Чинг Хае очакваше главорезите на Сео Юн да се постараят особено много предвид факта, че най-вероятно искаха да се издигнат в йерархията. Жестокостта и перфектно свършената поръчка беше най-краткият път до желаното място - близо до ментора. В случая ...

Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...

Странна птица е Димитър –
няма фейсбук нито туитър,
думи в стихове подрежда.
Няма за такъв надежда!

Как сърдито е небето,
изненада се детето.
Кой ли облаците гони,
та небето сълзи рони?
Вятърко сърдит и гневен, ...

Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...

Свещи палиш
и се молиш,
и ме галиш
и говориш.
Питаш мен ...

Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота. ...

Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...