Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...

След редица провали на президента Радев, които ме накараха да бъда критичен към него, най-вече заради това, че раздели българската нация, а също и заради това, че лансира политически двама "шарлатани", както самият той ги нарече - Петков Кирил, излъгал в подписана клетвена декларация, че вече не е к ...

Зимно и студено, но любимо,
как вали и снежно е почти,
колко е красива тази зима,
сякаш част от моите мечти.
Най-обичам пролет, но е нежна, ...

ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива! ...

Сурово е времето на нашето съществуване.
В началото ние определяме движението и мисленето;
притискат ни неусетно между няколко истини
и ни остава малко време
да разберем причината ...

Фчера беши уш нурмална,
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...

И при хората има ментета
(доста често се срещат дори)
Нещо липсва при тях във сърцето,
а не приличат на демони зли...
Комуфлажът отвън е перфектен! ...

Нейде надалеч от тихия полъх, гръм се понесе,
разнесе се като ветрец.
Птичка разпърха криле и до мене кацна да запее.
Пее, а с думи ми говори. Разказва...
Паднал е някъде убит, от пушка с куршум пробит. ...

III
Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, ч ...

Трагедията с радостта вървят
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...

Как евроатлантическо звучи : „Тя е член на…“…
И колко нашенско: „Тя е член на семейството…“
хххх
Напоследък проблемите в държавата станаха толкова сложни, че затрудняват даже таксиджиите и фризьорките…
хххх ...

Имаме си… пРезидент
следващ чужди интереси,
на съветския “левент”
и съветските конгреси.
Назначен от резидент, ...

СВЕТЪТ Е ДЖУНГЛА ЗА ЧОВЕКОЯДЦИ
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...

Планетата ни е в опасност,
рода човешки натежа.
От пренаселване е тясно,
пълзи скроената лъжа.
По-нова новина захлопа ...

Как искам да имам вълшебства!
Може малко да бъдат на брой,
но с моите нежни пръстчета
да дам живот под сринат бетон.
Бих искала бяла магия ...

Толкова нежно
Толкова нежно не съм те сънувала!
Толкова нежно не съм те целувала!
Сякаш Вселената ми проговори,
път към сърцето ти тя ми отвори. ...

Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе ос ...

Ядосани и недоволни пием и крещим,
вдигаме пак врява, че света ще променим.
Връщаме се вкъщи - мръсни с махмурлук,
бунта ще почака, чувствам се като труп.
Проблема не е в някой, а в самите нас. ...

Защо те пускам... пáри те вина.
Държа се, подозираш, нетипично.
Обърна се монетата — тура.
С ези тъй предвидимо бях логична.
Не плача скришом. Подкъсих коси. ...

С теб всичко е красиво,
очите ми се заслепиха,
душата ми прогледна.
И животът е чудесен.
С теб всичко е красиво, ...

П К
ъ ъ
т т
в мъгла с ела
д а л е ч е . крайречна, ...

и
с щастието
любовта се бракосъчета

„
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата, ...

Съгласих се да позирам...
Казаха ми имаш вид...
и ето натъкмих се,създадох си
замислен вид,даже вежди скърших.
Но часът на стрещата отмина... ...

Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...

ЖЕНАТА С ГЛАВНО "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...

ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...

Живея с паяк -
паякът във мен,
тъчащ вселената...
слънцата...
материята тъмна - моят ден. ...

Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...

Учителят (Гуру)
Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Но докогато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи. ...