Poetry
253.1 results
Мъри и Мики 🇧🇬
Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...
1.5K
5
Първият пулс на последното щастие 🇧🇬
Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
736
5
9
Защо? 🇧🇬
Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...
768
3
Черешката на айсберга на печената риба 🇧🇬
По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
453
1
5
Любовта ми 🇧🇬
Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
841
Няколко крачки 🇧🇬
Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...
550
5
11
Правилният път 🇧🇬
Раздвоен кръстопът,
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...
846
Мемоар 🇧🇬
Един мемоар с дъх на роза,
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...
716
2
1
Лошият Калмар 🇧🇬
Край малък, скален остров
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...
1.5K
9
14
Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър) 🇧🇬
Дневникът на Арти ( 5 )
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...
650
1
В обятията на морна трева 🇧🇬
Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...
664
Душата ми е котка, в слънчогледи... 🇧🇬
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
815
10
11
Лунатично 🇧🇬
Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...
541
1
1
Из архивите ми - лирика, с извинение 🇧🇬
С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...
886
2
15
Без сълзи и щастие няма 🇧🇬
Събуждам се рано. Зората е няма.
По покрива дъжд равноделно се стича.
Отново съм същото тъжно момиче
защото без сълзи и щастие няма.
Денят ми завихря се в тази измама, ...
По покрива дъжд равноделно се стича.
Отново съм същото тъжно момиче
защото без сълзи и щастие няма.
Денят ми завихря се в тази измама, ...
1.1K
5
6
Ела, любов! 🇧🇬
Ела, любов, при мен ела!
Ела и ме вземи!
Когато на Вселената се молех
да ми изпрати мъж, който да ме обича,
в съзнанието ми беше твоят лик. ...
Ела и ме вземи!
Когато на Вселената се молех
да ми изпрати мъж, който да ме обича,
в съзнанието ми беше твоят лик. ...
715
Полунощ 🇧🇬
Полунощ
За Любовта да ти разкажа
аз искам: с приказките скъпи
от детството, но друг пейзажа
да ѐ щом полунощ настъпи. ...
За Любовта да ти разкажа
аз искам: с приказките скъпи
от детството, но друг пейзажа
да ѐ щом полунощ настъпи. ...
576
2
*** 🇧🇬
Годините са като вятъра -
кръгли.
Полъх е всяко кръгче.
Животът ми е сърцето на вятъра.
1994 г.
кръгли.
Полъх е всяко кръгче.
Животът ми е сърцето на вятъра.
1994 г.
1.1K
Щурмане 🇧🇬
Уморена съм, щурмане!
А вълните ми бягат.
Това дълго пътуване
така ми дотяга.
Изхвърли ме зад борда! ...
А вълните ми бягат.
Това дълго пътуване
така ми дотяга.
Изхвърли ме зад борда! ...
864
4
5
