Тя гореше и изгаряше в Любовта
със всеки свой дъх...
И всеки туптеж на сърцето и
изпомпваше пламъците във вените и...
Тя беше влюбена до безумие... ...
Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...
Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная! ...
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...
Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...
Когато те гледат невинни очи
и виждат едно съвършенство,
когато в прегръдката детска личи,
че в тебе открива блаженство,
когато те стига един нежен звук, ...
Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства ...
Аз съм още дете, но зад мене остана
детството, което ми е почти непознато...
Не познавам баща си и прегръдка на мама,
птиче съм слабо... без дом и без ято...
Първите спомени са и първите болки - ...
Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет. ...
Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета ...
Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...
Август си тръгва и оставя печална следа.
Отивам на село, не издържам в града
Спасение ще търся под наш'та върба
Ръцете на майка с любов я дариха
С живот дълголетен и няколко стиха. ...
Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза. ...
Ще си купя лачени обувки,
всяка локва смело ще прескачам,
сламена капела, с две-три джувки,
и...Cпоред клюкарките, откачам.
Ще си купя дъгоцветна блуза, ...
Поехме по различни пътища,
когато искахме да ходим по един.
И вече не сънуваме еднакви сънища,
а с кошмари будя се самин.
Ръцете, свикнали да се държат, изстинаха, ...
Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...