Ти казваш, че на моята коса
с къдриците обичаш да лудуваш.
От тях отпиваш утринна роса...
Безкрайно нежно дълго ги целуваш.
Напомняли планински водопад – ...
И дъждът полудя. Умори се, от сричане.
И бърбори капчук. Сини тайни разказва.
Вятър в клоните спи. Премалял - от обичане,
шият птици дъга по небесната пазва.
Тихо жици звънят. С лястовиче наричане, ...
Последва всеки земния си жребий,
но тръгна си по-лек с една частица.
Доволно през годините захлебил,
направи кариера, брак, дечица.
Частицата растеше безпокойна, ...
Не знам дали съм роза, друг да каже.
Но сигурно е, че бодли си имам.
Макар и да вирея по паважа,
от чужди стъпки винаги боли ме...
Когато в нечия душа е зима, ...
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
Омръзнаха ми само главни роли
във нереални, непонятни мене сцени.
Издигната във култ за кратко нощем
и после разчленена на арена.
Омръзна ми сценарий чужд да сричам ...
Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях, ...
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета. ...
Не ме търсете, щом приижда буря –
небесните стихии ги предчувствам.
И знам, печеля също, щом загубя,
от всяко „дежа вю“ греховно вкусвам.
Страхът е изпитание за смели, ...
Големи "грижи" за народа има -
властниците третират го кат скот
и имаме не една душа ранима,
що надява се на по-добър живот,
но не тук, у нас, а в чужбина, ...
Снимам кадри, ти говориш за себе си,
разбирам - от себе си обсебен си,
редиш безбройни свои ребуси,
И чудиш се в профил или амфас -
снимката да запечата твоята особа, ...
Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад, ...
Мисия последна -
случаен лъч изтръгнал се от залеза,
побягнал от усмивката на мрака.
Траверсите на времето потракват -
кутии от консерви в лапите на вятър, ...
Не ме докосвай повече, любими!
Не ме зови с предишната ни страст!
Каквото и да сторим, неотоменна е
на времето безмилостната власт.
С пътеки звездни ти не ме увличай... ...
Има дни, в които не мога.
Нямам сили... Не ми е до тебе...
Има дни пропити от болка.
И изобщо... Светът ми е черен.
В тези дни се чувствам нищожна. ...