Poetry by contemporary authors
Когато слънцето е бавно... 🇧🇬
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
Все още 🇧🇬
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...
Зимна вечер 🇧🇬
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
Огледало 🇧🇬
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...
Пуйезия и Поезия 🇧🇬
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
Когато слънцето изгрява 🇧🇬
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...
Дъщерите на Божията Премъдрост 🇧🇬
Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва
за пиетета спрямо неговото внимание,
дали и ние сме като Господ проникнати
с Любов ответна към Него и всичко останало. ...
Пролетно чувство 🇧🇬
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...
Омръзна ми 🇧🇬
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...
Пролетни ноти 🇧🇬
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
Тайната вечеря 🇧🇬
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...
Стълбата 🇧🇬
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
Тъга 🇧🇬
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...
Родина 🇧🇬
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...
Родѐн 🇧🇬
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...
Хайкуид 🇧🇬
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.
Защо 🇧🇬
продължавате все така по старомо,да я карате,
правейки се на невинни,смирени овчици,
които залагат на карти съдбата майка България?
На бай Ганьо със старите мурафети, ...
Какво ни носи пролетта 🇧🇬
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...
Навременното време 🇧🇬
Удобно, не време всяко,
Момент и миг,
Навременни са, и също
Не място всяко ...
Уют 🇧🇬
времето погубва
егоист към суета
безразличен към света
оптимист за утре ...
Предчувствие 🇧🇬
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...
Такива, като мен непоравими 🇧🇬
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...
Просба 🇧🇬
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...
Целувка за пролетта 🇧🇬
във гнездото на птиче,
от земята напъпи
в образа на кокиче,
и в небето се рее ...
Промяна по Бога 🇧🇬
на духовното с греховно ;
Отрови се мирът в душата,
заместиха го злобата и суетата,
а в сърцата светлината, ...
Снежно-пролетно-оптимистично 🇧🇬
с лек въздушен танц,
виж, дъждът е преобърнат
в лед с изящен гланц.
Колко ще остане тука, ...
Доброта 🇧🇬
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...