Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...
И ето! Сред многото хора пристъпвам,
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства: ...
През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
НАЙ-ЛУДИТЕ ПОЕТИ
… ще трябва някой ден да посетя във кабинета личния си лекар
с бутилка водка – и с букет цветя, изписани по здравната пътека,
да го попитам: – Докторе, защо, досущ като листо от листопада –
уж с кръвното съм вечно сто на сто, а самолетът почна да ми пада? ...
Моля ви! И моля без причина-
не плюйте с жлъч по моята Родина!
Тя няма депутати, ни министри...
От де да дойдат политики бистри?
Родината ми е като невеста млада- ...
Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...
Отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи,
без причина се въоръжават против мене...
Псалом 108,3
Търговците висят от изгрев до залез
пред Храма на живота и любовта! ...
Аз имах сън, далечен, съвършен,
за морни птици, тръгнали на юг.
И вятърът е в мен неукротен
и в шепот тих превръща всеки звук.
И този свят е приказен кортеж, ...
Не, не ми пейте вие песни прощални.
Във този миг - аз просто съм никой.
Но не ви пиша аз нищо специално.
То само във мен, в момента, ми идва.
Не казвам небивалици, и не съчинявам ...
На Първи май реших да си почина
от писане, от труд и от жени.
Качих се на Москвича и заминах
към нашите, високи планини!
За моя радост пътят бе без трафик: ...
Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...
РОДИЛНОТО НА СВЕТЛИНАТА
... дали е стон, или е вик? – животът върху стих ме сведе –
записвам всеки следващ миг с надежда – да не е последен,
да се събуждам сутрин чист! – и връз световния мравуняк
над моя смачкан празен лист да изкадим лула тютюнец, ...
ПРИСТАН ЗА ИЗГУБЕНИ КОРАБИ
Имам таен прозорец в сърцето си,
там надничам понякога плахо –
избледнява сред здрача селцето,
капе тъжно дъждовната стряха, ...
Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням, ...
КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич, ...
Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...
Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...
Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...
ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...
Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
Ръцете на поета не приличат
на ничии други ръце на света.
Те ти докосват душата и после оставят
отпечатъци върху хартията,
отбелязвайки всяка луничка и тръпчинка ...
Живот ли е този калейдоскоп?
Гледаш ченге как се прави на поп.
Гледаш как бледият цвят се превръща
в ярка, трикатова, охранявана къща.
Синьото става без напън лилаво, ...