на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...
С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,
в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.
Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.
Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.
Взех две ...
Аз съм убиец. Отнех живот
в разцъфнал май ,под райски небосвод.
Не ме смути невинността на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност. ...
Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...
Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...
Като пътници в експресен влак,
попаднали в едно купе случайно.
Подметнатата реплика е знак
за разговор, започнат уж нехайно.
За времето, за сушата, дъжда, ...
Не съм окей, сред празничните чаши,
не ме вълнуват светските дела,
Не се забърквам, в лицемерни каши,
не ми е нужна… тази суета.
Отдавна спрях да чувам празни думи ...
Напукаха се устните от жаждата
на чашата до тях нестигнала.
Пустинята на дните стяга впряга си
и дюните безбройни пак издига.
Сред тях си точката безмълвновтренчена, ...
В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...
Обичам роклите... така са лесни за събличане...
(И се усмихвам тука замечтано... за скритото под тях...)
Най-нежните ми думи за изричане
насочват ме по път... на сладък грях...
Представям си ефирно, как по раменете ...
Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...
Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...
Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...
С твоите костюми – не вървя.
С твоя ум – не мога как да блесна...
Защо е тая злоба и сръдня?
Защо не се погледнем просто честно?
Ех, пустата житейска суета... ...
По филма „Любов“
Къщата беше на хълма – стръмен, планински, висок.
Стигнах до нея по тъмно. И със: Помози Бог!
прага – задъхан – прекрачих. Баба му знаеше, че
внукът е мъртъв. – Не плача..! Да си мълчиш, момче! ...
Защото те обичам непрестанно,
това е моя нежен урожай,
мигът не тръгва, иска да остане,
жадува си да си тече безкрай.
Безгрижно, без излишни сантименти, ...
Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади! ...
Пуйет съм, ти си пуйетеса,
сакам римите си с твойте да омеса,
стилово да сътворим дуйет,
смес от кисело, солено и шербет,
а накрая, к'вото се получи ...
ЕДНО ЛИСТО НА ТВОИТЕ ПОЛИ
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ, ...
Стъпват вековете ненатрапчиво...
Един мълчалив иконостас, когото
може би е трябвало да забравя
в годините на турското ни робство?!
Светите братя Кирил и Методи, ...
АВТЕНТИЧНОСТ
Азбуката - символ на ума, дарен от Бога!
Вдъхновението - езикът на душата!
Талантът - смисълът, за който се живее!
Емоциите - театърът със сцената сърце! ...
Скитници сме с теб - приятелю.
Не спираме да търсим. Истини.
Нагоре гледаш ти - мечтателю,
пък аз в земята под краката ни.
Летяхме. Високо горе бяхме ние. ...
Ти за мен единствен си – съвършен.
От душата моя ти си отличен,
Да си тук до мен и винаги да бъдеш мое рамо.
Няма на земята богатство по-голямо.
Твоята прегръдка вечер късно ...
СЪДИНКА ТОПЛА СУПА С КЪШЕЙ ХЛЯБ
Грамада съм натрупала от камъни –
отронвани понякога със дни,
тежали на сърдечните ми камери –
подир вменяван страх или вини. ...