Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга ...
Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.
В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.
Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.
До последна частица душата разкривам.
Тъмното й, жалкото й дори не скривам. ...
Не е каквото мислиш- гръм без пламък,
и всъщност не боли, не ме тревожи
дали ще укротяваш зло под камък,
и промени ли скритите си кожи.
Застанал си помежду две комети, ...
Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...
Все в свит юмрук аз любовта си стисках,
готова нежно да разтворя длан,
но нямаше кому и да я дам,
не бях любима никому, ни близка.
Дори и враговете си обикнах, ...
Доброто под прожектор не застава.
Не търси блясък, нито звезден миг.
Доброто с шепи топлина раздава,
не иска гласност, без ярост и без вик.
Доброто в делника ще го познаеш — ...
ФУНИЙКА СЪС СМЕТАНОВ СЛАДОЛЕД
... в ленивите следобеди на август, когато паркът клюмне и заспи,
и лятото изгубва вече давност! – и не дъхти на смирна и липи,
топи се тъй печално сладоледът, ухаещ на кокос и крем брюле,
така и аз изчезвам напоследък! – топя се като захарно петле, ...
Във дрезгав здрач зовът трепти
на хиляди камбани медногласни
сред вихрен плам духът лети
на земните закони неподвластен.
Ръце- огньове, страст, пожар, ...
Бягаш в единство, тяло напрегнал
с всяка гънка до последния мускул.
Даже бръчките странно разтегнал,
сърцето впряг с конете препуска.
С поглед виждащ крайната цел ...
Срещнах те след толкоз дни,
а сякаш век е минал от тогава...
Помислих си: спомня ли си още
за онзи ден сред ливадите...
Погледна ме и видях слънцето в очите ти. ...
Да правиш добро и на път да го хвърляш.
Да забравяш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... избрана съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш ...
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ, ДА МЪЛЧА
... коя поредна есен преброих, а ти от мен си все така далече?
В нетрайното къще на моя стих за теб отварям портите си вечер.
Пчелица върху моя клюмнал цвят – росиста дъжделица из усои,
вълшебствата, с които съм богат, ще бъдат, мила, още утре твои! – ...
На август над горялото стърнище,
летеше птичка мъничка. Едва.
Да кърпи хоризонта си разнищен
опитваше се. С ноти и слова.
Крилцата ѝ съвсем изнемощяха, ...
От как се, мила моя майнольо,
страшна война в Украйна захвана,
от тогаз, мила моя майнольо,
търпение в мен не остана.
Да чакам нашите български ,,другари" ...
Когато те обичам, ми е лесно,
и всичко е щастливо, и върви,
къде отива, ми е интересно,
и гледам, към сърцето ти зави,
и влезе да подиша влюбен порив, ...
Къде си, моя изгоро, къде си!?
Ти тази която ме кара да страдам...
безсънни нощи ми носиш,
и още много неудобни въпроси.
Къде си, моя съвест, къде си? ...
Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма, ...