На този свят съм гост – без път, без карта,
без дом, където да се прибера.
Дошъл съм бос, със шепа светла вяра,
но с болката на хиляди света.
Очите ми събират дни и сенки, ...
Чаша със обич е нашата среща!
Вярвай ми, виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.
Как екзалтират ме твоите устни! ...
Такава палитра с наслада разгръщам,
и уханията, които поезията дава,
защото смела и свободна се усещам
а доброто, чрез думи, нека побеждава.
Когато чувството стихът подчинява, ...
Лошите хора
Те са хитри, те са нагли , те не са добри,
гледат да са те добре, да ударят келепира.
Да спънат някой, да го ударят с камъни,
после му се смеят и му гледат те сайта. ...
Обичам те, това е чисто, нежно,
красиво чувство, къдрава поема,
мигът копнеж разлива до безбрежност
и с изгревът в очите ти поемам
навътре в най-щастливата надежда, ...
Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично ...
Защо мълчиш и колко ли ще струва
навътре из душите да поровим?
Сърцето ми не иска да кротува
и делниците сиви все го тровят.
Че ти мълчиш, но моите въпроси ...
Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.
И с времето с ...
Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...
И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път? ...
В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
Какво като навърших вчера дев`десет?
И да не стряскат - да ги превърнем в евро!...
Че се чувствам като на четирдесет и пет -
сигур` затова от този факт не ми е нервно...
И душата и мозъкът ми още са младежки, ...
Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...
Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...